Joro - Unknown

Тя се усмихна. Не знаеше кое беше вярното — че Джо нарочно се прави на грубиян или че искрено се разкайва. Каквото и да беше, реши да се възползва от ситуацията и да се сбогува с двамата братя.

Докато шофираше към хотела, забеляза ярка светлина да прорязва тъмното небе. После още една… Падащи звезди, помисли си. Сети се, че беше нощта на големия метеоритен дъжд, а тя беше толкова заета с Джо Конър, с тяхното минало и настояще, с тяхната целувка, че съвсем забрави да погледне нагоре и да започне да брои падащите звезди, както обикновено правеше.

_5 август 1978 година_

Скъпи Джо,

Снощи те сънувах. Сънят ми беше странен. Стоях на една скала насред Пролива. Вълните се разбиваха под краката ми и заплашваха да ме отнесат, когато изведнъж чух твоята лодка. Ти идваше, за да ме спасиш. До слуха ми достигаше плясъкът на веслата ти и сърцето ми лудо заби. Знаех, че ще ме спасиш, Джо. И ти го направи. Дойде при мен. В съня ми ти беше Ти. Но не зная какъв си в реалния живот. Дали ако те видя, ще те позная? Мисля, че да.

О, щастлива съм, че оцелях в този сън.

С благодарност, твоята Каролайн

_14 август 1978 година_

Скъпа К.,

Ако знаех, че има опасност да потънеш, нямаше да тръгна да те спасявам с моята лодка, а щях да взема най-бързата моторница, закотвена на брега!

С обич,

Джо

P.S. Аз също бих искал да се срещнем.

> Девета глава

Скай искаше да узнае всичко. Ако не беше миризмата на антисептик, сестрите, които непрекъснато сновяха напред-назад, и пижамата, в която сестра й беше облечена, Каролайн би си помислила, че двете със Скай са се събрали на кафе. Е, не пиеха кафе, а чай — и то от пластмасови чаши, освен това лицето на по-малката й сестра беше насинено, макар следите от нараняванията да бяха избледнели…

— Разкажи ми за него — настоя Скай.

— Корабът му е забележителен, прилича на подвижна лаборатория — отвърна Каролайн. — Оборудван е с последните постижения на техниката — направо невероятно! Приспособен е за анализ на седименти и…

— Не ме интересува корабът, а ТОЙ, Каролайн — прекъсна я нетърпеливо сестра й.

— Той е предпазлив — отвърна тя и се изчерви при спомена за ръцете му и за зашеметяващата целувка. — Дори много предпазлив… Но няма значение. Кажи ми ти как си? Защо не ми позволяваш да се погрижа за теб?

— Какво искаш да кажеш? — Въпросът на Скай истински я шокира.

— Винаги, когато искам да разбера нещо за теб, ти започваш да разпитваш за мен.

— Аз отговорих на…

— Да, беше истинско отбиване на номера — колкото да се отървеш от мен. Непрекъснато постъпваш така. Може и да не осъзнаваш, но го правиш. — Скай въздъхна. — А той осъзнал ли е вече, че е влюбен в теб?

— Скай! — възкликна Каролайн и укорително поклати глава.

— Да. Разбира се, че е влюбен. Защо иначе ще идва чак до Блек Хол? Само не се опитвай да ме убеждаваш, че е заради потъналия кораб. Има хиляди изгубени съкровища из целия свят. Сигурна съм, че Джо Конър е тук заради теб. Години наред мисълта за теб не му е давала покой и ето че най-сетне той е събрал кураж да дойде при теб и да те отведе.

— Не е вярно.

— Любов — замечтано изрече Скай и обърна поглед към прозореца.

— Любовта не е отговорът на всички въпроси, Скай, независимо колко много ти се иска да вярваш в това.

— Той покрива ли се с очакванията ти? Прилича ли на образа, който ти си си създала за него?

— Не знам — искрено отвърна Каролайн. Опита се да направи сравнение между усмихнатото момченце и сериозния синеок мъж, когото беше срещнала наскоро. Двата образа не се различаваха особено — като се изключеше това, че у мъжа липсваше онази лъчезарна усмивка, която озаряваше лицето на момчето.

— Все едно, че мечтите ти най-после са се превърнали в действителност — продължи Скай. — Мога да си представя какво е да срещнеш някой толкова важен за теб човек след толкова време. Трябва да е като…

— Като какво, Скай? — попита, разтревожена от промяната в тона на сестра й.

Скай беше навела глава и когато заговори, Каролайн разбра, че тя прави усилие да не заплаче.

— Ами… Все едно, че Андрю Локууд оживява — довърши.

Настъпи напрегнато мълчание. Какво ли щеше да бъде, ако онова, което Скай беше изрекла, беше възможно? Каролайн ясно си представи другата трагична фигура от тяхното минало… Той не беше светлоок и беше живял в планините, не на брега на океана и все пак…

Тя прегърна Скай през раменете.

— Хомър върна ли се у дома? Мама ме посети тази сутрин и ми каза, че не се е прибирал цяла вечер.