Joro - Unknown

— Защо Бог изпрати толкова насилие в живота ни? — възкликна Клий и импулсивно хвана ръката му. — Всички тези ужасни неща? И толкова смърт?

— Може би, за да ви покаже колко много се обичате — предположи той и извади носна кърпа от джоба си, за да избърше сълзите на жена си.

— Ние наистина се обичаме — кимна Клий. Как й се искаше Каролайн да захвърли маската си, да позволи на някого да я обикне така, както тя самата бе в състояние да обича.

— Тя се страхува — каза Питър. — Всички знаем причината за тези нейни чести пътувания.

— Държи се като силна и храбра жена, но всъщност не е — въздъхна Клий.

— Не, не е — съгласи се гой.

— Колко сме щастливи ние с теб! — подсмръкна жена му. — Аз и ти.

Питър не отвърна, но я притисна до себе си. Думите бяха излишни. Клий вдигна очи към небето точно навреме, за да види една падаща звезда. Изведнъж се почувства неимоверно щастлива. Преглътна сълзите си.

_30 август 1978 година_

Скъпа Каролайн,

Сънувала ли си хубави сънища напоследък? Сигурно не харесваш моторниците — питам се дали това не с причината за твоето мълчание.

Вчера ходих на лов с харпун. Вълните покрай Бретън Пойнт са опасни и доста подмятаха моторницата. Наоколо плаваха яхтите, които ще се състезават в регатата за купата на Америка — следващото състезание ще е през 1980 година. Надявам се, че ще успея да се включа в някой от екипажите. Докато гледах, се питах дали обичаш да се возиш на лодка. Или може би ще поискаш да дойдеш в Нюпорт, за да видиш състезателните яхти. Всяка от тях е дълга дванайсет метра. Те са лъскави и красиви. Навремето баща ми често ме водеше да ги наблюдавам.

Пиши ми по-скоро. Хей, излизаш ли с някого?

Джо,

Все още твой приятел

_24 ноември 1978 година_

Скъпи Джо,

Извини ме, че не съм ти писала от толкова време. Всъщност причината за това е следната — срамувам се, че ти разказах съня си. Никога през живота си не съм говорила така на някого. Не, не излизам с никого.

Не съм виждала на живо яхтите — участнички в националната регата. Баща ми е украсявал много от тях и е близък с някои от моряците. Споменава имената на Тед Худ и Барон Бич, както и на онзи млад мъж, Тед Търнър, който толкова му напомня за самия него. Татко казва, че колекционерите обичат яхти.

Колко много думи, за да ти кажа «да». Наистина бих искала да дойда в Нюпорт. Но как?

С обич,

Каролайн

> Десета глава

— Господи, как само си се екипирал! — възкликна Сам, докато пиеше сутрешното си кафе в кабината заедно с Джо.

С блеснали очи оглеждаше електрониката на «Метеор» и не преставаше да кима одобрително. От погледа му не убягна нито една подробност — от апаратурата за сателитна връзка до мониторите в машинното отделение. Поигра си със специализираните навигационни програми, заредени в компютъра, и превключи на картата на залива Лонг Айлънд.

— Можеш да четеш картите от какъвто си искаш ъгъл — както на радар — обясни Джо. — Програмата е в пряко взаимодействие с механичния лот за измерване на дълбочини, както и с автопилота, определя автоматично теченията, приливите и отливите. Можем да зареждаме нужното програмно осигуряване дори под водата.

— Това е разликата между частниците — златотърсачи и държавното субсидиране — засмя се Сам. — Като си помисля само, че за да изследвам живота на китовете, трябва да се задоволя с някое старо корито и да се чувствам щастлив, че разполагам с радар и възможно най-стария радиоприемник, направо се вбесявам! Дявол да го вземе, Джо, този компютър е страшно бърз! — възкликна той, наблюдавайки как графиките върху монитора буквално летят пред очите му.

Джо само се усмихна и отпи от кафето си. От няколко месеца не се бяха виждали със Сам и първото, което брат му правеше при срещата им, бе да прегледа новата техника. Джо се чувстваше неловко от безочието, с което Сам го използваше. Хлапето бе решило да си почине малко от своята изследователска работа и беше долетяло от Нова Скотия, за да кандидатства за няколко университетски позиции, а идеята му беше да прекарва свободното си време на палубата на кораба на брат си. Джо се дразнеше, но не можеше да отрече, че едновременно с това му е приятно.

— Е, какво става там долу? — полюбопитства Сам. — Имате ли някакъв прогрес?

— Работата върви бавно, но имаме напредък — отвърна Джо.

— Бях забравил колко мрачни са водите на океана по бреговете на Нова Англия — студени и непредсказуеми. Това затруднява нашите действия.

— Много забавно, като се има предвид, че си роден и израснал именно в тази част на страната — отбеляза брат му.