Joro - Unknown

— Представям си малкото черно домино, дрехата на шахматни квадрати, пантофите с извити носове. Наистина божествено…

През следващите няколко минути Клий говореше и слушаше, изчаквайки майка й да приключи с темата за бала. Огъста беше твърде уязвима в този момент. Съсредоточаването й върху предстоящия бал беше къде-къде по-лесно и по-приятно от мисълта за проблемите на Скай. Клий беше доволна, че Каролайн не може да чуе настоящия разговор.

— Ще изглеждаш чудесно — съгласи се тя.

— Мммм — обади се Огъста.

Настъпи пауза. Клий пое дълбоко дъх. Канеше се отново да повдигне въпроса за по-малката си сестра, но майка й изрече:

— Какво ще кажеш да дойдете с Питър и децата? Мога да се обадя и на Каролайн. Наистина трябва да направим нещо, за да приветстваме завръщането на Саймън в семейството. Макар да не одобрявам онова, което стори на Скай, той все пак й е съпруг.

— Никакви коктейли, мамо — повиши тон Клий.

— Барбекю, тогава. Нещо вкусно.

— Може би ще е по-добре да оставим Скай да си почине.

— Скай се чувства чудесно — заяви Огъста. — Само да я видиш! Лъчезарна както винаги. Господи, толкова се радвам, че отново е у дома!

— Знам, мамо — въздъхна Клий.

— Нека не я глезим — предложи Огъста. — Сестра ти има нужда от нашата сила и подкрепа, а не от това някой непрекъснато да се суети около нея. Трябва да й помогнем отново да си стъпи на краката и да се почувства жива.

— Тя беше болна, мамо. — Клий разбираше колко трудно е за майка им да приеме факта, че Скай трябва да се справи с много повече от обикновени телесни наранявания.

— В момента е добре — оправи се тъкмо навреме за бала. Нали Каролайн ще се зарадва, като научи това? Толкова щеше да й е мъчно, ако Скай не присъстваше.

— Не мисля, че щеше да възрази срещу отсъствието на Скай. — Тя ясно си даваше сметка колко трудно щеше да бъде за най-малката им сестра да присъства на тържество, на което алкохолът ще се лее като река, а накъдето и да се обърне човек, ще се натъква на съдове, в които се охлаждат бутилки шампанско.

— Ако размислиш и решиш да отскочите до вкъщи тази вечер, ще се радваме да ви видим — каза Огъста. — Ще прекараме страхотно и ще обсъдим костюмите си.

— Не пий пред Скай, мамо — предупреди я Клий.

— Дори личният й лекар не е предложил нещо толкова нелепо! — възрази с треперещ глас майка й. — Господи, Клий, нима мислиш, че земята е спряла да се върти само защото по-малката ти сестра се е напила миналата седмица?

— Не, но мисля, че би трябвало! — отвърна раздразнено тя, после се сбогува набързо с майка си и затвори.

Набра номера на Каролайн. Трябваше да й разкаже всичко, както й беше обещала.

Когато Каролайн позвъни на майка си, за да отправи своето предупреждение, беше прекалено късно. Коктейлите вече бяха сервирани. Огъста я увери, че всичко е наред — тя и Саймън пиели мартини, а Скай — диетична кола. Скай знаела, че не бива да пие, и това, изглежда, изобщо не я притеснявало. Всъщност, добави Огъста, тя дори настояла майка й и съпругът й да изпият по едно мартини и заради нея.

* * *

Няколко дни по-късно група мъже от екипажа на «Метеор» се обадиха в ресторанта на хотела, за да си запазят маса за вечерта. Когато обаче се появиха, се оказа, че им трябват две маси. Докато клиентите изчакваха в бара, Каролайн помогна на Мишел да направи разместването и да събере две маси една до друга. Наложи се да помолят четирима посетители да се преместят на друга маса, но компенсираха неудобството им с по едно питие за сметка на заведението.

Каролайн се отправи към бара с няколко менюта, пъхнати под мишница. Опита се да си придаде възможно най-неангажирано изражение на лицето, докато се оглеждаше за Джо. Слава богу, той не беше сред дошлите. Неговите колеги се смееха, говореха на висок глас за предметите на изкуството, които бяха извадили от водата същия ден, вълнуваха се от постигнатия напредък. Погледът й се спря върху Сам. Каролайн се приближи до него.

— Здравей — поздрави го тя.

Той й отвърна с широка усмивка. Отметна русата си коса назад, но без да иска при това движение събори очилата си. Наведе се да ги вдигне и разля бирата си.

— Уф! — изпъшка той. — Извинявам се. Ти си Каролайн, нали?

— Да. А ти си Сам.

— Не бях сигурен, че си ти — обясни той и остави бирата си, за да й подаде ръка. — Онази вечер, когато се запознахме, беше много тъмно. — Оглеждаше я любопитно, без да престава да се усмихва.

Каролайн трепна. Почувства се засрамена.