Joro - Unknown

— Недей, Скай — чу се гласът й. Тя хвана ръката на русото момиче. — Спомняш ли си, че татко седеше на същото това място? Спомняш ли си как се чувствахме, докато го наблюдавахме да се напива?

— Каролайн, Скай вече е пораснала — намеси се мъжът. Очите му гледаха безизразно. Беше кльощав, облечен в черно. Дългата му тъмна коса обграждаше слабото бледо лице. Очевидно някои от художниците го познаваха, защото когато двамата със Скай влязоха, се приближиха към него, но сега побързаха да се оттеглят.

— Не се намесвай, Саймън — сряза го Каролайн.

Чашата беше пълна с шампанско. Джо видя как светлината от свещите се пречупва през искрящата течност. Мехурчетата плуваха към повърхността. Момичето се поколеба. Погледна първо към сестра си, после към мъжа, после отново към сестра си.

— Но това е само една чаша — неуверено каза то.

— Спомни си за татко — повтори Каролайн.

— Това няма нищо общо с него — рече Скай и гневно изгледа сестра си. — Остави ме на мира.

— Можем да си тръгнем, ако искаш — обади се Саймън. — Бяхме се уговорили да се срещнем с няколко приятели тук, които са отседнали в хотела ти — обърна се той към Каролайн. — Трент и Аня, трябва да ги знаеш. Всяко лято прекарват по две седмици от отпуската си именно тук…

— Млъквай, Саймън! — заплашително изрече тя.

— Мразя, когато се карате — каза Скай. — Моля ви, престанете. — Тя отпи от шампанското.

Каролайн се отправи към изхода. На Джо му се стори, че плаче. Искаше да я последва, но Сам го изпревари. По-малкият му брат излезе през летящите врати на бара почти едновременно с нея. Тя бързо се отдалечи към реката, а Сам я следваше като сянка.

* * *

— Каролайн! — чу се мъжки глас зад гърба й.

Тя не искаше да спира, не искаше да се среща с никого. Само допреди десет минути се оглеждаше за Джо Конър, но сега той беше последният човек, когото би желала да види. Не искаше някой да се опитва да й помогне. Ускори крачка. Очите й бяха премрежени от сълзи.

— Каролайн — чу се отново.

— Всичко е наред — рече тя, опитвайки се да се овладее.

Когато се обърна, с изненада установи, че мъжът, който я следва, не е Джо, а Сам.

— Добре ли си? — попита я той.

— Всичко е наред — повтори тя, но не се сдържа и заплака с глас.

— Не, не е наред. Разстроена си.

— Не, просто…

— Знаеш, че не можеш да я спреш — каза Сам.

— Можех да наредя да не приемат поръчката й — отвърна Каролайн. — Така и трябваше да направя — да кажа на келнера да не й дава дори тази единствена чаша шампанско!

— Щеше да си я получи на друго място. Коя е тя? Сестра ти?

Каролайн кимна и избърса сълзите си. Докато Скай беше в болницата, тя се беше поуспокоила — струваше й се, че там сестра й е на сигурно място, че ще получи помощ, че има надежда всичко да се оправи. Само че Саймън се беше върнал, беше я накарал да напусне болницата и сега Скай отново се връщаше към пиенето.

— Знам какво ти е — промълви Сам. — Аз самият съм преживял това. Години наред наблюдавах как брат ми се самоунищожава чрез алкохола.

— Джо?

— Да. Може би не е редно да ти го казвам, но той имаше сериозен проблем с пиенето.

— Той сподели с мен.

— Беше ужасно нещастен — продължи младият мъж. — Пиеше, за да се почувства по-добре, но ефектът беше точно обратният. Не го виждах много, често, но понякога… Идваше си у дома за Коледа, а една ваканция ме заведе в щата Мейн… — Лицето му помръкна. — Напомняше ми на Джекил и Хайд — в един момент беше най-добрият брат на света, в следващия се превръщаше в лунатик. Във втория случай най-често говореше за теб. В моментите, в които беше пиян.

— О! — възкликна Каролайн.

— Тогава сякаш го обземаше някаква лудост. Не знаеше какво иска и какво ще му помогне.

— Тогава сигурно си бил малък — каза Каролайн. Беше й жал за момченцето, принудено да присъства на саморазрушението, на което се е подложил по-големият му брат. Но нима положението при порасналите момичета беше по-различно? Нима им беше по-лесно? По страните й отново потекоха сълзи.

— Да. Гадно беше.

— Хм… Джо спомена, че са му се случили някой лоши неща — рече Каролайн, спомняйки си за разговора си с Джо на борда на «Метеор». — Неща, които теб очевидно не са те засегнали до такава степен. Но… Не мога да разбера едно — защо Скай, а не аз? И двете имахме еднакво детство. Едни и същи неприятности са се стоварвали на главите ни. Или почти едни и същи.

— Може би отговорът е именно в това «почти едни и същи».

Каролайн не знаеше как да поиска помощ от някого, защото никога не го беше правила. Когато нещо лошо се случеше, тя протягаше ръка, за да помогне на по-слабите от нея. Така щеше да е и занапред, но точно в този момент беше излязла от релсите.