Joro - Unknown

— Наистина ли? — възкликна Клий, а очите й дяволито блеснаха.

— Да, само че не съм сигурна дали трябва да отида. Нито пък знам дали искам да го направя.

— И защо да не искаш?

— О! — възкликна Каролайн и несъзнателно измъкна стиска сено от една бала. — Ами главно защото ние двамата не се харесваме особено много, предполагам.

— А може и да откриеш, че Джо всъщност не е чак толкова лош. За теб вече знам, така че на двамата ви предстои взаимно да се изненадате приятно.

— Мислех дали да не отскоча до Шотландия. Само за няколко дни. Искам да огледам един нов хотел, който наскоро отвори врати за посетители. Намира се на островите. Сградата е била крило от стар манастир, а гледката, която се открива през прозорците, е направо невероятна. Освен това има лабиринт. Не ти ли се струва страхотно? Прочетох за този хотел в едно от туристическите списания, които ни предложиха в самолета последния път, когато се връщах от Венеция. Трябват ми някои нови идеи за хотел «Ренуик»…

— О, и това е толкова спешно, че се налага да потеглиш още утре, така ли? Колко удобно! Според мен трябва да останеш и да отидеш на срещата с Джо.

— Може би…

Каролайн винаги беше използвала пътуванията, за да избяга от личните си проблеми. Обикаляше из прекрасни провинциални хотели и обясняваше на всички, че го прави, за да се зареди с творческа енергия, да потърси вдъхновение. Да отиде тук или там, да надникне на едно или друго местенце… Докато беше в движение, се разсейваше, не мислеше толкова много. Сега, когато Джо Конър беше отседнал на опасно близко разстояние, може би бягството отново щеше да бъде нейното спасение.

Каролайн се прозина и сви рамене.

— Изглеждаш ми уморена — отбеляза сестра й.

— Наистина се чувствам така — призна тя. — Снощи се изкачих на хълма.

— Господи, Каролайн! — извика Клий.

— Какво? — Реакцията на сестра й я изненада.

— Потръпвам при мисълта, че си се катерила из онези пущинаци сама посред нощ. Ами ако беше паднала? Освен това човек никога не знае кого може да завари там горе. Някой може да те нападне, да те изнасили! Наскоро четох за две момичета, които се катерели по склоновете на Апалачите. Били изнасилени и убити…

— Всичко е наред, Клий. На нашия хълм подобни опасности не ме дебнат.

— Не, но вечерята с мъж на палубата на кораб ти се струва достатъчно голяма опасност, за да се качиш на първия самолет и да отлетиш към Шотландия!

Каролайн понечи да каже нещо, но се отказа.

— Какво? — попита на свой ред Клий.

— Разкрита съм — усмихна се тя.

* * *

— Донесох ти едни стари снимки — каза Огъста на Скай.

— Уморена съм, мамо — въздъхна младата жена и се облегна на възглавниците. Бяха спрели обезболяващите и в момента й даваха единствено тиленол. Чувстваше се изтощена, сякаш бе изпаднала в летаргия. Единственото й желание беше да спи.

— Мисля, че ще се разведриш, като ги видиш — настоя Огъста. Скай погледна албума. Родителите й ги бяха снимали често. Тя не можеше да се оплаче, че бяха снимали предимно по-големите й сестри, а нея я бяха пренебрегвали. Напротив. Нейните снимки изпълваха страниците на четири албума.

Огъста обръщаше страниците. Снимките в този албум бяха от началото на седемдесетте — тогава Скай беше съвсем мъничка. Момиченцата на плажа, на въртележката, в една лодка… Хю, застанал пред статива си, съсредоточено загледан в него.

— Прилича ми на Саймън — подхвърли Огъста и посочи снимката на покойния си съпруг. — Май двете с тебе си падаме по един и същи тип мъже.

— Мммм. — Това беше единственото, което излезе от устата на Скай.

Една сестра влезе в стаята. Застъпваше на смяна и трябваше да свали жизнените показатели на пациентката. Уви маншона на апарата за кръвно около ръката на Скай и ожесточено започна да помпи.

— Какво гледаме? — полюбопитства сестрата и хвърли поглед към албума.

— Семейни снимки — отвърна Огъста и лицето й гордо просветна.

— Прекрасно — кимна сестрата. Тя записа данните в картона и пъхна електронен термометър в ухото на Скай, после си отбеляза температурата.

— Това е вашата пациентка на две годинки — каза майката и посочи към една снимка на Скай с четка в ръка.

— Истинска художничка! — възхити се сестрата.

— Нямате представа колко сте права! — отвърна гордо Огъста и обърна на другата страница. — А това са сестрите на Скай. Обожаваха я, както сама можете да видите на тази снимка. Това е баща й… Пак той… О, не гледайте тук, това съм аз с къса коса! Господи, каква грешка беше да се подстрижа! Отново съпругът ми, яхнал любимия си кон, това тук е плевникът…