Joro - Unknown

— Каролайн, какво толкова интересно виждаш там? — попита отново Огъста и се надигна от мястото си.

— Ела и погледни — обърна се към майка си Каролайн, подаде й телескопа и го намести до дясното й око. — Ето.

Огъста се опита да го фокусира. Металната тръба беше топла от допира на пръстите на Каролайн. Възрастната жена примигна, завъртя пръстена с увеличителното стъкло и се опита да разбере какво точно приковаваше вниманието на дъщеря й. Нямаше нищо особено — само безбрежната водна шир и няколко кораба, застинали на повърхността.

— Рибари — отбеляза Огъста.

— Не, не са рибари — поправи я Каролайн.

Огъста се засмя. Дъщеря й май се шегуваше. Та тя живееше тук и поглеждаше през същия този прозорец по сто пъти на ден — можеше да познае риболовен кораб, щом го види. Хю също беше ходил за риба точно на мястото, на което се виждаха корабите, макар че обикновено предпочиташе да се отдалечава към каньона или пък в посока към Бахамите. Продължи да наблюдава корабите. Забеляза нещо подобно на джет.

— Какво правят? — попита тя.

— Гмуркат се, за да търсят съкровища.

Огъста отпусна телескопа и впи поглед в сиво-сините очи на Каролайн. Те блестяха от вълнение, преливаха от живот. Дъщеря й беше занемяла от възторг. Нещо ставаше тук, помисли си Огъста. Каролайн приличаше на човек, внезапно изправил се пред небесно видение.

— Шегуваш ли се, скъпа?

— Не, мамо. Изваждат останките от потънал кораб.

— Наистина ли? — заинтригувано рече Огъста. Тя обожаваше историите за корабокрушения. За какъв дявол иначе би живяла в това затънтено имение край Пролива, ако не беше така? Нещо повече — любовта им към приключенията и неизвестното сякаш още повече ги сближаваше. Любопитството отново, я завладя и тя погледна през телескопа: — Откъде знаеш?

— Един приятел ми каза — отвърна Каролайн. — Открили са «Камбрия».

— «Камбрия»… — повтори замислено Огъста. Името й се стори познато.

— Това, което прилича на фонтан, всъщност е пясък. На палубата на кораба имат компресор, който издухва пясъка, за да могат по-лесно да стигнат до златото.

— Колко вълнуващо! — промълви Огъста. Не отместваше очи от струята пясък и се опитваше да види хората, които се занимаваха с тази така интересна дейност. От такова голямо разстояние мъжете изглеждаха дребни като оловни войници, а лицата им не можеха да бъдат различени. Даже големите кораби изглеждаха миниатюрни. Огъста гордо се усмихна. Дъщеря й винаги беше в течение на онова, което ставаше в околността.

— Откъде научаваш за всички тези неща? — засмяно попита Огъста. — Тази акция там трябва да е строго секретна. Не съм прочела и дума по този въпрос във вестниците. Нито пък съм чула някой нещо да коментира.

— Предполагам, че наистина е тайна — кимна Каролайн.

— Нали знаеш, че умея да пазя тайна? — заговорнически каза майка й, но внезапно млъкна. Сърцето й се сви от болка, щом видя изражението на Каролайн.

— Знам — отговори след кратка пауза дъщерята и думите й прозвучаха обвинително. Тя прекоси стаята и седна на люлеещия се стол. Трябваше й време, за да се овладее. Когато отново погледна към майка си, изглеждаше напълно спокойна. Огъста преглътна. Усещаше, че й предстои разговор, който никак нямаше да й хареса.

— Трябва да си поговорим за Скай — сериозно изрече Каролайн.

Огъста несъзнателно впи пръсти в перлите на шията си. Защо ги наричаха «черни», след като цветът им всъщност беше един невероятен нюанс на гълъбовосивото? Тя вдигна очи към Каролайн.

— Някога казвала ли съм ти, че очите ти са със същия цвят като този на перлите ми? — попита с усмивка, като си играеше с наниза.

— Да — отвърна Каролайн.

— Очи с цвят на черни перли… Каква рядкост… Един ден някой прекрасен мъж ще забележи това. Сигурна съм. Обикновените мъже ще те погледнат и ще кажат, че очите ти са сини, или сиво-сини, но истинският мъж веднага ще разбере и ще ти каже, че очите ти са като черни перли…

— Мамо, чу какво каза доктор Хендерсън — прекъсна я Каролайн и се приведе напред. — Тя е алкохоличка.

Огъста поклати глава. Беше размишлявала достатъчно дълго върху думите на лекаря. Най-малката й дъщеря беше емоционална, но не и алкохоличка. Само че Каролайн нямаше намерение да се отказва — щеше да проведе тази дискусия на всяка цена.

— Той е откачен — отбранително рече Огъста. — Не я познава. Тя е човек на изкуството като баща ти. За хората на изкуството е нормално да пият.

— Не я сравнявай с татко.