Joro - Unknown

Време е да обърна малко внимание на сестрите си. Те настояват да престана с писането и да изляза с тях навън.

Доскоро!

С обич, Каролайн

_15 април 1978 година_

Скъпа Каролайн,

Това писмо ще бъде кратко, защото искам да изляза с лодката, а в момента вятърът е направо страхотен за тази работа. Единственият ми домашен любимец е моята лодка. Тя е голяма, много бърза и не яде много. Щях да съм щастлив, ако можех да прекарам остатъка от живота си в открито море с нея. Но някой ден и това може да стане. Както виждаш, ти си падаш по котките и по кучетата, а аз — по лодките.

С обич, Джо

> Шеста глава

— Какво толкова гледаш? — раздразнено попита Огъста Ренуик. Мразеше тишината.

Най-голямата й дъщеря стоеше до прозореца с изглед към океана и напрегнато наблюдаваше нещо през стария телескоп на Хю. Когато преди няколко часа Огъста се върна от града, в стаята цареше тягостно мълчание. Клий и Марипат я поздравиха и побързаха да си тръгнат.

— Чакай малко — отвърна Каролайн. Огъста се засегна от тона й. Седна на малкото канапе и взе гергефа. Бродираше възглавничка за Скай: лебеди и замък. Беше взела мотива от «Лебедово езеро».

— Стигнала съм до средата — каза Огъста, колкото да поддържа разговора. — «Лебедово езеро»… Мисля, че това е един от хубавите спомени в твоя живот и в живота на сестрите ти. Помниш ли вечерта, в която баща ви ви заведе на балет в Ню Йорк? Бяхте облечени в онези сладки черни кадифени рокли… Когато се прибрахте вкъщи, и трите заявихте, че ще ставате балерини. Може би трябваше да окуражим Скай и да я насочим към танците.

— Хммм.

— Тя винаги е била прекалено самокритична. Смята, че не може да рисува, а сега, когато преживява такъв тежък период и е блокирала до такава степен, че не може да вае своите скулптури, щеше да е чудесно да има нещо друго, в което да намери спасение и смисъл.

— Човек не става примабалерина, за да се спасява, мамо.

Огъста вдигна поглед от бродерията. Разбира се, беше казала не каквото трябва. Докато говореше за Скай, не беше усетила как нагазва в територия, болезнена и за Каролайн — тя също като най-малката си сестра нямаше високо самочувствие.

Каролайн внезапно се засмя, сякаш беше прочела мислите на майка си и с усмивката си искаше да я увери, че не се е засегнала от думите й.

— Исках да кажа, че танцуването е също като ваятелството. То е призвание, но и професия. Трябва да се избира — или едното, или другото. Не може и двете едновременно. Всяка от тези творчески дейности изисква пълно себеотдаване.

— Да, точно както любовта ми към баща ти — опита се да се пошегува Огъста, но младата жена не се засмя.

Беше прекалено чувствителна на тази тема. От малка изглеждаше достатъчно компетентна и отговорна, за да се грижи всеотдайно за по-малките си сестри, докато майка й насочваше всичките си усилия да спасява брака си с Хю. Когато се връщаше в миналото, Огъста откриваше, че има много неща, за които би могла да съжалява, но в едно беше напълно сигурна: беше обичала дъщерите си и времето не беше отслабило това чувство. Осъзнаването на този факт й даваше сили да продължи напред.

— И трите можехте да станете балерини — отбеляза тя. — Е, може и да не виждаш балета като професията на живота си, но ти със сигурност притежаваш достатъчно грация и чувствителност, за да танцуваш. Да не говорим за краката ти! Какви крака имаш само! Баща ти би казал, че те са неприлично красиви и дълги.

Дъщеря и нищо не каза. Огъста продължи да бродира, примирила се с нежеланието на Каролайн да разговаря. И трите й дъщери бяха изключителни красавици и притежаваха забележителен темперамент. Сега, като гледаше най-голямата от тях, си мислеше, че в случая с Каролайн акцентът падаше върху темперамента. Тя винаги беше нащрек, очаквайки да се случи нещо лошо, готова да защити по-малките си сестри. От всичко. Дори от родителите им, каза си сега Огъста, стараейки се да бъде обективна. Така както беше застанала до прозореца, впила напрегнат поглед в далечината, Каролайн приличаше на страж, бдящ над онези, които обича. Сърцето на Огъста се сви от жалост. Каролайн не беше получила достатъчно любов — тя винаги се грижеше за останалите и ги предпазваше.

Каролайн имаше нужда от мъж до себе си, с въздишка си рече Огъста. Дъщеря й беше красива, но недостъпна. Тъмната й коса винаги беше строго опъната назад, а дрехите й бяха в цветове, които трудно биха могли да се нарекат весели: гранитово във всичките му нюанси, тъмносиво, брик, пясъчножълто. Типична преуспяваща делова дама. Мъжете в града я отбягваха, плашеха се до смърт от нея и от силата, която излъчваше. През свободното си време Каролайн пътуваше. Всъщност пътуваше непрекъснато. Или пък бродеше сама из планините.