Joro - Unknown

Искаше да му внуши, че макар да са ексцентрични, те не са луди, нито пък са от хората, които се превръщат в алкохолици. Много беди ги бяха сполетели, но те ги бяха закалили. Каролайн страдаше заради майка си. Знаеше, че в този миг Огъста е ужасно притеснена за Скай.

— Снощи дъщеря ви ми разказа за онази случка по време на лов — каза лекарят.

— Значи знаеш? — погледна го Клий и хвана съпруга си за ръката.

Пейджърът на доктора изписука и той не успя да отговори. Хвърли им извинителен поглед, стисна ръката на Огъста и забърза по коридора. Каролайн се надяваше, че майка й ще изпита облекчение от раздялата с доктора, но вместо това забеляза, че Огъста е пребледняла още повече. Челото й беше покрито с капчици пот.

— Огъста, по-добре ще е да седнеш — подхвърли Питър и поведе тъща си към столовете, наредени покрай стената.

— Беше нещастен случай — изрече високо Огъста. Тонът й беше спокоен, почти смирен. Сълзите се затъркаляха по страните й. Ръцете й трепереха и тя се хвана за перлите си като удавник за сламка.

— Беше нещастен случай — повтори тихо Каролайн.

— Скай беше просто дете! — Огъста обърна разширените си от болка очи към Питър. — Не беше нейна работа да се учи да стреля с пушка. Винаги съм го казвала.

— Да, Огъста, знам — отвърна той.

— Скай не би наранила никого. Не е искала да навреди на онзи човек. Беше нещастен случай по време на лов.

— Скай не е лоша — кимна Каролайн. — Нито някой я смята за такава.

— Но той я нарече алкохоличка! — възкликна Огъста.

— Тя пие — отбеляза Каролайн.

— Пиянството на татко се промени след инцидента — подхвърли Клий.

— Беше трагедия. Нещо ужасно, случило се преди толкова много време — въздъхна Огъста. — Не виждам защо Скай да трябва да страда до края на живота си. — Обърна объркан поглед към Каролайн. — Ти виждаш ли причина за това?

Тя поклати отрицателно глава. Мислеше си за младия мъж. Беше чула изстрела и писъка на Скай и първа се беше озовала при трупа. Беше есен. Денят беше прекрасен. Златистожълтите листа скриваха следите. Той лежеше на земята с кървящи гърди и широко отворени очи. Името му беше Андрю Локууд. Беше двайсет и пет годишен.

— Кажи ми защо? — попита Огъста, настойчиво впила поглед в лицето на Каролайн.

Спомни си как беше свалила сакото си и го беше притиснала към раната на гърдите с надеждата да се случи чудо и кръвта да спре. Все още виждаше немия въпрос, застинал в мъртвите очи на младежа, и чуваше писъците на Скай.

— Защото тя го уби, мамо — кротко отвърна Каролайн. — Не е искала да го убива, но го направи.

_7 януари 1977 година_

Спомням си как в едно писмо ти бях писала за Клий и Скай и за магията да имаш сестри. Е, това тук няма да е толкова възторжено. Споменавала ли съм някога за баща ми? Той е художник. Добре де, много известен художник. Казва ни, че иска да разберем как функционира светът. (Между другото според него момчетата по-лесно усвоявали този урок.) А момичетата трябвало да бъдат учени как да се грижат за себе си, за да оцелеят. Затова баща ни ни води на лов в планината Редхоук.

Той ни обича, нали разбираш?

Иска да научим всичко, което можем, наистина да вкусим от живота. Правим си палатков лагер, ходим на лов за диви животни и ловим риба. Навлизаме навътре в планината и всяка от нас трябва сама да се справя. Аз мразя лова. Трудно е да убиваш — зная, че той ще се разстрои, ако разбере колко много мразя да стрелям даже по катериците.

Нощем в гората става тъмно като в рог и ние се страхуваме. Понякога изпитваме ужас, особено Скай. Аз много я обичам, Джо. Дори сега, като пиша това, ми иде да заплача, защото ако някога нещо се случи със Скай или с Клий, не знам какво ще правя. Те са най-добрите и сладки сестри на този свят.

Пиши ми скоро. Напоследък те чувствам като най-добрия ми приятел.

С обич,

Каролайн

_2 февруари 1977 година_

Скъпа Каролайн,

Ходите на лов? Страхотно! Баща ти ми се струва супер! Добре, ще бъда твоят най-добър приятел, но само при едно условия — да ми разкажеш за най-страшното нещо, което ви се е случвало в планината.

С обич,

Джо

_4 март 1977 година_

Скъпи Джо,

Добре, ще ти разкажа за най-страшната случка. Или по-скоро — ще ти разкажа за това какво чувствам. Баща ми накара Скай да стреля с пушката. Тя не искаше, Джо. Толкова съм му ядосана! Той взе нещо невинно и го разруши. Така че в момента най-много се страхувам от това колко силно мразя баща си. Ходенето на лов не е толкова страхотно, колкото ти се струва. Напротив, ужасно е! Все още ли искаш да бъдеш моят най-добър приятел? Най-вероятно — не. И аз май вече не искам.