Joro - Unknown

Каролайн стоеше до майка си и сестра си и се чувстваше така, сякаш е попаднала на морското дъно. И без никаква връзка си помисли какво ли би било усещането, ако се гмурне да търси потънало съкровище.

Дежурната сестра им направи знак. Младите жени хванаха майка си и я въведоха в стаята на Скай. Каролайн дълбоко пое дъх при вида на най-малката си сестра. Скай изглеждаше още по-бледа и мъничка от предната вечер. Майка им се задави — не беше имала време да изглади, разгадае или изследва ситуацията и реакцията й беше съвсем спонтанна. Огъста безпомощно гледаше неподвижното тяло на дъщеря си в голямото болнично легло. Треперещите й пръсти докоснаха наниза от черни перли, а по страните й потекоха сълзи.

Мониторът, отчитащ сърдечната дейност, хвърляше зеленикави отблясъци в затъмнената стая. Каролайн и Клий оставиха майка си да се приближи до леглото, да се наведе и да целуне бинтованото чело на Скай. Огъста плачеше беззвучно, раменете й потръпваха под скъпото палто от визон. В душата й се развихряше буря от емоции, но тя успя да ги потисне. Избърса сълзите си и изправи рамене.

— Скай. Тук съм — изрече високо.

— Тя не може да те чуе, мамо — прошепна Клий.

— Скай, събуди се. Събуди се, скъпа. Майка ти е. — Огъста говореше със същия тон, с който оставяше съобщения на телефонните секретари на дъщерите си — тон, в който прозираше убеждението, че от другата страна има някой, който не гори от желание да вдигне слушалката и да отговори.

— Мамо, тя е под упойка — каза Клий.

— Каролайн е разговаряла с нея вчера — засегнато отвърна Огъста.

— Разменихме си само няколко думи. — Каролайн се опитваше да омаловажи факта, че е била при сестра си в деня на инцидента, а майка й — не. Огъста винаги беше проявявала болезнена чувствителност към подобни неща. Каролайн почувства познатото бодване в гърдите. Скай беше толкова объркана и наранена, майка й — така вбесяваща и обсебваща, а Клий се опитваше да успокоява всички. На Каролайн й се прииска да се втурне навън, да затръшне вратата зад гърба си, да подкара към летището и да се качи на първия самолет, който да я отведе далеч от тук.

— Ако има нужда от сън, нека я оставим да поспи — с раздразнение изрече Огъста. — Ще говоря с нея утре. Нека междувременно да открием Питър. Той е тук, нали? — И тя се отдалечи от леглото, без да каже нито дума повече.

Каролайн и Клий инстинктивно се приближиха една до друга. Сега, когато майка им беше излязла, старото чувство отново се върна. Бяха само трите. Каролайн посегна и хвана ръката на Клий, а очите й се спряха върху лицето на Скай. Бяха само трите както винаги. Три сестри, оставени сами на върха на планината от баща им, който ги караше да ловуват, хванати за ръце и впили погледи в отдалечаващия се мъжки гръб. Винаги се бяха грижили една за друга…

Присъединиха се към Огъста, която се беше отбила в стаята на сестрите и разпитваше за Питър. Дежурната сестра отвърна, че Питър е при лекаря на Скай, който пък в момента преглеждал друг пациент. Огъста вдигна високо тъмните си вежди и у никого не остана съмнение за огромното недоволство, което я беше обзело. Наблюдаваше критично методичните движения на сестрите наоколо и човек се питаше какво още би могла да очаква от тях. Може би се надяваше да накарат лекаря да приключи по-бързо с другия болен или пък да й сервират коктейл?

— Ако този лекар не се поразмърда, наистина ще се ядосам — изрече Огъста. Сестрите извърнаха глави към нея. — Ще трябва да ме вкарат в психиатрията, за да ме принудят да остана на този етаж дори и минута повече.

— Тихо, мамо — скара й се Клий.

— Не мога да уважавам лекар, който кара майките на пациентите си да чакат — продължи Огъста. — Намирам го за доста грубо и неучтиво.

Каролайн и Клий се спогледаха. Когато майка им започнеше да говори с такъв назидателен тон, това беше сигурен признак, че е ужасно уплашена. Огъста отказваше да приеме нещата, които не можеш да понесе, детайлите от живота, които й се струваха прекалено ужасни. Типично за нея беше да изкривява действителността така, че да съответства на нейните потребности в съответния момент, да извади на показ нейната святост. Клий прегърна майка си и се притисна към пухкавата козина на палтото, което Огъста беше наметнала набързо. Каролайн почувства, че гневът й се изпарява.

— Лекарите го правят нарочно, мамо — каза успокояващо Клий. — Обичат да карат майките да обезумеят от тревога, докато ги чакат да се появят, за да чуят височайшето им мнение. Същото правят и свещениците. Питър е овладял до съвършенство този подход в духовното училище.