Joro - Unknown

Огъста поклати глава и присви устни. Нямаше намерение да се смее на каквото и да било. Тя надяна дежурната си маска на дама от висшето общество и огледа критично болничните коридори, сякаш бяха нейна собственост. Подобно на Каролайн и Огъста Ренуик беше свързана с тази болница, но след смъртта на Хю пребиваването й тук се свеждаше главно до участие в церемонии, делови срещи и събития, свързани със службата, заемана от зет й. Посещението в психиатричното отделение, където в момента лежеше най-малката й дъщеря, не се вписваше в нейното възвишено ежедневие.

Най-после Питър се появи, придружен от някакъв мъж. Той целуна Огъста и Каролайн, после придърпа Клий в мечешка прегръдка. Каролайн забеляза как двамата се притискат един към друг, как шепнешком си разменят няколко думи и не откъсват погледи един от друг.

Питър им представи доктор Хендерсън — завеждащ отделението.

— Приятно ми е — каза той.

— На мен също — отвърна Огъста, застанала нащрек.

— Здрасти, Джак. — Клий пристъпи към лекаря.

Огъста потръпна — най-вероятно от идеята, че този лекар е прекалено близък до семейството й, че сигурно знае доста неща, които не трябваше да стигат до ушите на външни лица. Каролайн го беше срещала и преди — той колекционираше картини на баща й — и му подаде ръка:

— Здравейте.

— Познавате ли се? — удивено я изгледа майка й.

— Колекционирам картини на покойния ви съпруг — обясни доктор Хендерсън.

— Наистина ли? — Лицето й слабо се проясни. — Приятно ми е да го чуя. Тогава вероятно знаете и това, че Скай върви по стъпките му. Тя самата е човек на изкуството.

Лекарят кимна.

— Тя е гениална, докторе. Наистина. Не го казвам само защото съм й майка. — Огъста огледа останалите от групата, търсейки потвърждение. В очите й напираха издайнически сълзи. — Скай е скулптор. Артистичните среди отдавна са я признали — още когато беше много млада. Нали така, момичета?

— Да, навремето наистина беше — отвърна Клий.

Каролайн нищо не каза. Почувства как майка й леко се притиска към нея, сякаш да не загуби опора.

— Скай е толкова талантлива… — Огъста се задави, докосна с пръсти гърлото си и си наложи да се овладее. — Но, изглежда, в момента е блокирала.

— Блокирала? — погледна я учудено лекарят.

— Не съм художничка, затова чувството не ми е познато, но баща й често казваше, че би се самоубил, ако повече не е в състояние да твори — обясни тя. — Творец, който не може да създава: Мисля, че Скай страда точно поради тази причина. Нали така, Каролайн? Ние я разбираме, нали?

— Мамо…

— Точно така е — твърдо повтори Огъста, опитвайки се да убеди себе си и другите.

— Хммм — неопределено отвърна доктор Хендерсън.

— Мамо, нека изчакаме Скай да излезе от упойката — каза Каролайн. — По-добре тя лично да разговаря с доктор Хендерсън.

Огъста разтърси дъщеря си и с треперещ глас изрече:

— Творците блокират. Мисля, че това обяснява всичко. Скай се страхува, че повече няма да може да работи. Освен това съпругът й я напусна. Ужасно е, направо отвратително…

— Да — кимна лекарят. По лицето му не можеше да се прочете нищо.

— Кой не би си пийнал малко повечко при такива обстоятелства? Сигурна съм, че всички знаят какво пагубно въздействие оказва алкохолът върху творческия дух! Мили Боже! Също като Хю. Скай го повтаря, дори може би го надминава в някой отношения. Само ако можеше да се овладее и да пие по-умерено…

— Извинете? — изгледа я удивено доктор Хендерсън.

— Предполагам, че ще успеете да й помогнете да понамали пиенето — каза Огъста, предлагайки на лекаря компетентно решение на проблема. — Един Ренуик трудно може да се примири с малко, но…

— Мамо! — прекъсна я Каролайн.

— Аз вярвам, че ограничението ще се отрази добре на Скай. Ако можеше поне малко да намали пиенето! Нали разбирате, да се задоволи само с някой и друг коктейл или чаша вино по време на ядене. Не сте ли съгласен с мен? — Огъста опря брадичка на дланта си с вид на лекар консултант.

— Не, страхувам се, че не съм — отвърна лекарят.

— Моля? — изгледа го изненадано тя.

— Ограничаването на алкохола почти никога не се прилага като мярка за лечение на алкохолици просто защото не действа. Единственият път е пълното въздържание.

— Скай не е… алкохоличка. — Майката беше засегната и шокирана.

Тя хвана дъщерите си и измери с убийствен поглед лекаря. Застанала между двете, Огъста се чувстваше сигурна, защитена. Искаше да покаже на този лекар, че членовете на семейство Ренуик са добри, обичат се и се подкрепят взаимно.