Joro - Unknown

Огъста я изчака да каже още нещо, но дъщеря й замълча. Пък и защо трябваше да казва нещо? Тя просто не искаше да нарани старата си майка, като признае истината, а именно, че Огъста е била егоистка, която не е искала или не е била в състояние да бъде до трите си дъщери през трудните моменти от живота им. Тя се беше стремила единствено към приятни изживявания — балове, изкуство, любов, забавления. И към техния баща. Огъста примигна. Лицето на дъщеря й се размазваше пред очите й.

— Мамо, оправяй се по-бързо — каза Каролайн, а сините й очи гледаха нежно към възрастната жена. — Недей да мислиш за лоши работи. Имаме нужда от теб. Искаме те у дома.

— Имали ли сте изобщо някога нужда от мен? — попита уморено Огъста. — Аз лично не мога да разбера за какво съм ви. Бях ужасна майка.

— Не е вярно! — възрази дъщеря й и усмивката й стана още по-широка.

Дъщеря й беше искрена — Огъста виждаше това. Беше уморена от усилието да държи очите си отворени, но трябваше да говори.

— Знаеш ли, откакто лежа в това легло — мисля. Дават ми лекарства, от които главата ми се замайва, но въпреки това си мисля за вас, момичета, за баща ви и за себе си и се опитвам да разбера защо животът ни се разви така. Защо се обърка. Но имам чувството, че липсва някаква мъничка частичка, и знам, че когато я намеря, ще стигна и до отговора…

— Животът ни не се е объркал, мамо — рече Каролайн.

— Напротив. Всичко беше толкова хаотично и объркано. Ние с баща ти много ви обичахме — поне това мога да го твърдя със сигурност. Той отчаяно искаше да ви предпази от всякакви злини и когато видя, че не може, просто се отдръпна и се затвори в себе си. Не можех да направя нищо, за да променя това.

Каролайн сложи длан върху челото на майка си и изглади тревожните бръчки по него.

— Какъв смисъл има да мислиш за тези неща? — попита. — Всичко е минало, мамо. Просто се оправяй.

— Една мъничка частица — повтори Огъста. — Искам да сглобя целия пъзел.

* * *

Когато настъпи моментът да изпишат Джо от болницата, се оказа, че той всъщност няма къде да отиде. Беше дал «Метеор» под наем на група физици океанографи, които искаха да изследват аномалиите в движението на водите на Атлантическия океан. Бяха поели ангажимента да вземат «Метеор» от пристанището на Блек Хол и да го закарат в Пирея, а изследванията си щяха да правят, докато пресичаха Атлантика.

Това идеално устройваше Джо. Изпитваше облекчение, че корабът му се е отправил в предварително планираната посока. На първи октомври трябваше да е в Гърция, а на седми — в Микена. По това време на годината времето щеше да е чудесно, а водата — възможно най-чиста. Операцията, която предстоеше, щеше да бъде извършена съвместно с един екип от Марсилия. Разрешителното за търсене на съкровища беше за срок от трийсет дни, а гръцкото правителство не беше известно със своята благосклонност, така че вероятността да удължат престоя си там беше малка.

Каролайн го беше поканила да отседне при нея до деня на заминаването си.

Джо се колебаеше. Не защото не я обичаше или пък защото не му се искаше да прекара последните си дни в Нова Англия заедно с нея — напротив. Но не искаше да я нарани. Знаеше, че ще напусне Блек Хол в мига, в който Сам се възстанови и бъде изписан от болницата. Беше казал това на Каролайн. Тя го беше изслушала, после беше заявила, че това й е известно, че не я интересува и че иска той да се пренесе в дома й, където вече се беше настанила и Скай. Каролайн не искаше сестра й да остава сама в «Хълма на светулките», беше убедила Скай да се настани в стаята за гости в нейната къща.

Джо и Каролайн седяха един до друг пред градинската порта. Нощта беше топла, ниско над блатата се стелеше мъгла. Каролайн беше облечена в бяла памучна рокля. Беше се облегнала на гърдите на Джо, като внимаваше да не докосне ранената му ръка. Хомър лежеше в краката й, отпуснал глава върху предните си лапи — доволен, че е до своята любимка.

— Толкова е тихо — рече тя.

— Да — съгласи се Джо, а пръстите му продължиха да си играят с един кичур от косата й.

— Днес Сам изглеждаше добре. Шоколадовите курабийки, които Клий опече специално за него, май наистина му харесаха.

— Сам е влюбен в Клий — отбеляза той. — Ако Питър не беше такъв добър човек, мисля, че би се опитал да му я отнеме.

— Всички обичат Сам.

— И ти ли?

— Той ми е приятел — кимна Каролайн. — Харесва ми как нашите две семейства се сближават…

Джо кимна. Сърцето му се сви. Тази сутрин Питър го беше попитал за Гърция и Джо се напрегна само при мисълта за тръгване.