Joro - Unknown

— Кога потегляме за Гърция? — попита го тя.

— Веднага щом Сам излезе от болницата — отвърна Джо и я сграбчи в прегръдките си.

> Двадесет и първа глава

Изписаха Огъста от болницата непосредствено след Деня на труда. Отиде в дома на Клий, защото тя можеше най-добре да осигури на майка си грижите, от които се нуждаеше. Ударът в главата беше довел до частична парализа и Огъста трябваше да ходи на специална физиотерапия три пъти седмично, за да се оправи.

Каролайн подари на майка си невероятен бастун от тъмно дърво и с лъскава сребърна дръжка. Огъста просто обожаваше новата си придобивка. Беше сигурна, че ако навремето на Оскар Уайлд му се е било наложило да ходи с бастун, той без съмнение щеше да използва същия като този в ръката й. Откакто й бяха обръснали косата в болницата, беше свикнала с голата си глава и дори й харесваше. Знаеше, че косата й бързо ще порасне, затова гледаше да използва момента да носи красивите копринени шалове, които си беше накупила. Придаваха й особен романтичен драматизъм, мислеше си тя. Когато ги навиваше на главата си като тюрбан, й се струваше, че изглежда царствено. Или по-скоро — божествено.

Но Клий едва издържаше. Цялото й семейство разчиташе на нея. Тя поддържаше къщата, готвеше, тичаше да вземе децата си от дневен лагер, за да ги заведе на уроци по флейта и тромпет, а после — на кино. Като съпруга на свещеник трябваше да стои до Питър по време на сватби и погребения, бдения край леглата на болните и по време на служба.

Сега, когато се грижеше и за майка си, имаше чувството, че ще полудее. Вината не беше на Огъста. Майка й не беше капризна. Приемаше безропотно всяка чаша вода и всяко лекарство, които й се даваха. Лекарят я беше предупредил, че не бива да приема алкохол, докато трае лечението й, и Огъста дори не направи опит да му възрази. Е, вярно, че всеки ден точно в пет следобед се провикваше: «Време е за едно мартини!», но Клий не й обръщаше внимание и Огъста не настояваше.

Тя прекарваше по-голямата част от времето си в своята стая. Слушаше музика. Клий не можеше да повярва, че майка й може да бъде толкова тиха и съзерцателна. Един ден Огъста повика дъщеря си до леглото си. Клий си помисли, че майка й ще й поиска одеяло или ще я помоли за чаша вода. Огъста обаче потупа завивката до себе си, правейки знак на дъщеря си да седне, после взе четката за коса с дръжка от китова кост и започна да сресва косата й.

— Кажи ми нещо — започна Огъста, докато бавно галеше косата на дъщеря си.

— Какво? — Клий настръхна от непознато за нея удоволствие — за пръв път разбираше какво е майчина ласка.

— Каквото и да е, скъпа. Просто ми разкажи някоя история. Каквато и да е.

— Ами, Марипат и Марк искат да се запишат в отбора по футбол.

— Имах предвид да ми кажеш нещо за себе си, Клий — прекъсна я Огъста. — Обичам децата, но искам да науча нещо повече за теб.

— О, мамо! — Клий беше трогната. Не знаеше откъде да започне.

— Кажи ми нещо за Клий, моля те — настоя Огъста.

— Но защо, мамо?

— Толкова съжалявам, че трябва да го има това «защо» — въздъхна възрастната жена. — Че не намираш за естествено да ти задавам въпроси, свързани с теб.

— Притесненията около татко ти бяха достатъчни.

— Да, притеснявах се — кимна Огъста. — Притеснявах се да не му се сторя прекалено отегчителна, да не се почувства отблъснат и да тръгне с други жени. А вие, момичета, страдахте.

— Аз съм добре, мамо. Също и Каролайн — каза Клий.

Каролайн беше споделила с нея плановете си да придружи Джо до Гърция. Никой не беше изненадан, но всички се страхуваха от нейното отсъствие, което щеше да продължи цяла година.

— Но Скай не е.

— Не е.

Сестра й се беше изнесла от къщата на Каролайн. Беше се върнала в «Хълма на светулките», където щеше да е сама. Един ден Клий се беше отбила да й остави малко телешко задушено и я беше заварила в леглото. Беше четири следобед, а Скай лежеше неподвижно и втренчено гледаше навън през прозореца.

Клий затвори очи. Опита се да си представи как би се чувствала, ако знаеше, че Марипат страда така, както в момента страдаше най-малката й сестра, и осъзна, че сърцето на майка й беше сломено.

— Какво мога да направя, скъпа? — попита отчаяно Огъста. — Зная, че е прекалено късно, но не мога да го понеса. Не мога да понеса да я виждам така.

— Не знам, мамо — каза Клий и хвана майка си за ръката. Когато погледна набръчканата длан на Огъста, осъзна колко е остаряла.

Огъста спря да разресва косата на дъщеря си и отпусна ръце в скута си.