Joro - Unknown

— Не — отвърна тя.

— Ще си докараш беля на главата, а не ми се ще да ти идвам на посещение в затвора.

— Просто те е яд, че не го удари първа.

— Успя ли да го наложиш хубавичко?

— Надявам се. Ръцете ме болят.

— Това е добър знак — усмихна се Клий.

Каролайн стисна ръката на сестра си и двете зачакаха да получат вести за хората, които обичаха.

* * *

Главата на Сам бучеше. Сякаш безброй китове го удряха с опашките си по слепоочията. Не беше се чувствал толкова зле от осемгодишната си възраст, когато беше претърпял сериозен инцидент — отново във водата. Лежеше в болничното легло, а очите му не се отместваха от екрана на телевизора, макар че не виждаше почти нищо. Очилата му бяха при него, но когато ги сложи, главата го заболя още по-силно.

В стаята влезе ниска и дебела жена, облечена в дълга бяла дреха. Приличаше на джудже и изглеждаше квадратна. Сам потърси опипом очилата си. Искаше да огледа по-добре това безформено същество.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита съществото с плътен глас. Гласът на Джо.

— Сестрата каза, че ми е позволено да седя в леглото.

— Глупости. Трябва да си в хоризонтално положение поне още двайсет и четири часа.

— Хе, хе! Виж кой го казва! — Сам намести очилата си. Брат му беше в инвалидна количка. — Днес отново трябва да те оперират, за да ти зашият ръката както трябва.

— Вече ме закърпиха, умнико. Рано сутринта. Точно заради това ме принудиха да седя в това нещо — да не взема да падна.

— Джо се протегна и стана от количката. — Как си?

— Добре, а ти?

— И аз.

Двамата се усмихнаха. Твърде много се бяха приближили до смъртта!

Стиснаха си ръцете — не можеха дори да се прегърнат от всичките тези превръзки и наранявания. Едва не бяха загинали — всеки, опитвайки се да спаси другия. Сега бързаха да се уверят, че всичко е наред, че човекът отсреща е едно цяло, а не е на парчета.

Сам мъчително преглътна. Ръката на брат му беше бинтована и прикрепена неподвижно към тялото. Дори и в болничната нощница Джо изглеждаше изключително силен и мъжествен. Една хубавичка сестра влезе да провери кръвното на Сам, но при вида на по-големия му брат напълно изгуби интерес към поверения й пациент и се зае да оправя превръзката на Джо.

— Знаеш, че трябва да седиш в инвалидната количка, Джо — скара му се сестрата, но на страните й се появиха трапчинки. Тя го хвана за ръката, за да го отведе към количката, но той се отдръпна.

— Хайде — настоя сестрата. — Това, че тази сутрин не са ти сложили пълна упойка, не означава, че организмът ти не е отслабнал. Сядай тук.

Джо поклати глава. Любезно се подчини на нарежданията й, но изражението, изписано върху лицето му, казваше: «Я се разкарай оттук!»

Сестрата се изчерви, потупа го по здравото рамо и излезе от стаята. Напълно беше забравила, че има задължения към Сам.

— Така — рече замислено Сам, когато двамата братя останаха насаме. — Какво се опитваше да ми кажеш в мига, преди «Камбрия» да се разпадне?

— Нищо не съм ти казвал. Просто ти благодарих за това, че искаше да напъхаш твоя маркуч с кислород в моята уста — засмя се Джо.

— Не, имам предвид преди това. Преди да захвърлиш кислородната си бутилка. Между другото, нямаше защо да се притесняваш от онази акула — тя беше от вид, който рядко се среща в северните морета и не е опасна за човека. Да си кажа честно, доставяше ми удоволствие да я наблюдавам.

— Глупости. Беше мако — най-опасният хищник в този регион — и се бе устремила към твоето гърло.

Сам поклати глава:

— Грешиш. Беше напълно безобиден вид, но въпреки това ти благодаря, че се втурна да ме спасяваш.

— Проклет биолог! — възкликна Джо. — Аз пък ти благодаря за въздуха.

— Винаги съм на твое разположение. Е? — Сам пое дълбоко дъх. Представи си как Джо мърда с устни под водата, оформяйки определени думи, които по-малкият му брат беше възприела като: «Блек Хол». През първите часове след инцидента и след като отново дойде в съзнание, Сам не преставаше да си мисли за това. Беше уверен, че онова, което брат му беше изрекъл, преди да влезе в «Камбрия», беше обещание.

Тялото на Сам се възстановяваше, духът му — също, защото вярваше, че Джо е казал «Блек Хол», а за Сам Блек Хол означаваше Йейл. За него Джо беше дал обещание — да се откаже от кръстосването на моретата, да се установи в Нова Англия и да бъде със Сам и с Каролайн.

Сам се усмихна и попита:

— Кога мислеше да ми кажеш?

— Какво?

— За Каролайн.

Джо почервеня като рак. Опита се да остане сериозен, но не се сдържа и се засмя.