Joro - Unknown

— Разбирам — кимна доктор Никълс.

— Добре ли са?

— Да. Изведоха Джо от операционната. Ще му трябва доста време и много упражнения, за да възстанови разкъсания мускул на ръката си, но голяма част от тази работа може да се върши от него и у дома. Той е от… — Лекарката погледна в бележника си. — Маями?

— Да — кимна Каролайн и мъчително преглътна. — Как е Сам?

— Състоянието му беше критично — загубил е много кръв. В момента му преливаме нужното количество. Голям късметлия е. Ако го бяха докарали двайсет минути по-късно, вече нямаше да е между живите. Като мъничък булдог е.

— Булдог ли?

— Да. — Лекарката отново прегледа данните на пациентите си. — Дойде в съзнание след най-сериозното нараняване на главата, което съм виждала през това лято, и не ни остави на мира, докато не му кажем какво става с Джо. Искаше да разбере как е брат му. — Лекарката се усмихна. — Джо реагира по същия начин. В момента е в реанимацията и иска да разбере кога може да види Сам.

— Братя — засмя се Каролайн и се сети за сестрите си.

— Освен това Джо иска да разбере кога може да види вас.

— Ще ми разрешите ли да вляза? — попита с надежда Каролайн. — Мислех, че само членовете на семейството…

— Той е посочил вас като най-близкия си роднина — каза доктор Никълс и се усмихна. — Така че влизайте.

Джо спеше. Лежеше, завит с памучно одеяло. В реанимацията беше топло, но той трепереше. Помоли сестрата да донесе още едно одеяло. Сестрата се усмихна, погледна към рамото на Джо, после го зави. Снежнобелият бинт се открояваше на фона на загорялата му кожа. Дори лекият допир на сестрата до рамото накара лицето му да се сгърчи от болка. Той отвори очи. Каролайн се наведе и го целуна. Очите му бяха зачервени и погледът му беше размътен от упойката, но когато видя Каролайн, се усмихна. Тялото му потръпна и Джо стисна зъби.

— Сам — произнесе с дрезгав глас.

— Сам е добре — отвърна Каролайн. — Лекарката каза, че в момента му преливат кръв. В съзнание е и пита за теб.

— Значи наистина е добре — рече с облекчение Джо и затвори очи. — И е жив. — Това беше най-важното.

Сестрата се върна със спринцовка. Вкара болкоуспокояващото лекарство в системата, висяща до главата на Джо, и той веднага усети облекчение.

— Заспивай — прошепна Каролайн и го погали по страната. Целуна го и брадата му одраска лицето й. Не беше се бръснал от два дни — от вечерта, прекарана в нейната къща. Тя отново целуна любимия си.

— Не си тръгвай още — промълви сънливо Джо. — Ще останеш, нали?

И Каролайн остана. Гледаше го как заспива и седя до него, докато сестрата не я отпрати.

Каролайн излезе в коридора, затвори очи и благодари на бога за щастливия изход от инцидента. Някой я повика по име. Отвори очи и видя, че до нея стои Питър. Не мислеше, че може да има нещо по-лошо от това да види Джо ранен, но се оказа, че греши.

— Ела с мен — каза й Питър. — Случи се нещо. Майка ти е на долния етаж.

Клий я посрещна на входа на спешното отделение. Червените гераниуми пламтяха, във високите каменни урни. Две полицейски коли бяха спрени до бордюра. Полицаите бяха излезли от колите и оживено разговаряха. Три медицински сестри, които си почиваха, пушеха и наблюдаваха отстрани, облегнати на ниската тухлена стена.

— Видя ли полицаите? — попита я Клий. — Тук са, за да разпитат Скай.

— Скай? — Каролайн беше шокирана. Случаят с Джо я беше извадил от равновесие, а сега и това… — Питър каза, че мама…

— Саймън е ударил майка ни лошо, Каролайн. Канел се да изнасили Скай…

— Къде е тя?

— Вътре. — Клий посочи към приемната. — Мама се намесила, застанала между двамата и Саймън я повалил с един удар. Тогава Скай се нахвърлила върху него с една ножица. Раната му е повърхностна — по-скоро одраскване, освен това за Скай това е било самозащита, но случилото се е ужасно. Полицаите…

— Да не искат да арестуват Скай? — извика Каролайн. Сърцето й щеше да се пръсне от силните удари.

Клий срещна погледа на сестра си и избърса насълзените си очи.

— Искат да разпитат всички. Смятат, че е обикновена домашна свада.

Каролайн изведнъж почувства, че случващото се този ден беше повече, отколкото можеше да понесе. До този момент беше успявала да се владее, но сега притисна длани към очите си. Мислеше си за Джо и Сам, за майка си и Скай. Уморено се облегна на стената, без да открива лицето си.

— Сигурно е било ужасно да си там, да ги видиш непосредствено след инцидента — каза нежно Клий и я прегърна през раменете.