Joro - Unknown

Основната му грижа беше златото да стигне непокътнато до повърхността на водата. Сега, след като вече бяха повдигнали сандъка от дъното, беше по-лесно. Наоколо лежаха разпръснатите кости на екипажа на «Камбрия», както и тези на майката на Клариса, но този път Джо успя да си наложи да не мисли за нея. В този миг беше моряк, а не учен, и задачата му беше да извади съкровището.

Щом изплува от трюма на «Камбрия», с облекчение установи, че навън е по-светло. Огледа се за Сам и го видя, че изчаква, отдръпнал се на известно разстояние от водолазите. Най-трудното беше свършило. Хората му излизаха един след друг от развалините на кораба, ескортирайки сандъка със златото. В един миг всяко движение замря. Сандъкът не можеше да излезе от отвора, но Джо веднага разбра, че проблемът не е сериозен. Въжето се беше омотало в една дъска и беше прекалено опънато, за да могат да го откачат. Дан даде сигнал на човека, обслужващ макарата, и той веднага отпусна въжето. Джо се върна назад. Посегна да откачи въжето и в същия миг видя акулата.

Приближаваше бързо. Беше лъскава, с черен гръб и бял корем и плуваше право към Сам. Хищникът отвори широката си челюст. Зъбите му проблеснаха. Джо забеляза объркването, изписано на лицето на брат си. Очите на Сам се бяха разширили от ужас. Младежът отвори уста и изпусна огромно количество въздух.

Джо грабна един прът от дъното. Нямаше никакъв план, дори не беше в състояние да разсъждава. Единственото му желание беше да защити брат си. Спусна се към акулата и се опита да я прогони, размахвайки безполезното парче дърво в ръката си. При рязкото движение тръбата на кислородната му маска се закачи в нещо и Джо почувства как притокът на въздух спира. Свали бутилката от гърба си и я остави да виси там. Сам стоеше неподвижно на мястото си, а морският хищник кръжеше около него. Неочаквано акулата плесна с опашка и се отдалечи. Джо я проследи с поглед, после се усмихна на Сам. Хлапето, здравата се беше уплашило.

Сам заплува към Джо и извади маркуча от устата си, готов да сподели оставащия му кислород с брат си. Джо му направи знак, че всичко е наред. Беше поел достатъчно въздух, за да му стигне, докато изплува на повърхността. Само че Сам продължи да се придвижва към него, а ръката му, която държеше накрайника на маркуча, беше протегната напред. Точно в този момент сандъкът излезе от отвора, в който беше заседнал. Буквално прелетя покрай Джо, а въжето изтръгна металните скоби от пясъка и свободно се разлюля във водата. Останките на «Камбрия» се разтресоха. Усещането беше като при земетресение. Джо посегна да отблъсне Сам.

Корабът се срина изведнъж. Наоколо се разхвърчаха изгнили дъски и метални части. Водолазите се разпръснаха като подгонени риби. От вътрешността на «Камбрия» изплува цяло стадо лефери. Акулата беше изчезнала. Една дъска силно удари Джо по рамото, но Сам беше пострадал по-сериозно. Джо видя как въжето се плъзна по задната част на главата на брат му и кръвта на Сам обагри водата. Той понечи да се спусне напред, но установи, че не може да плува. Ръката му висеше безжизнено.

Никой не обърна внимание, когато Каролайн посочи аулата. Отвърнаха, че виждат акули всеки ден и че срещата с подобни същества е част от работата им. Дори се пошегуваха, подхвърлиха й, че само изнежените градски чеда вярват в «Челюсти». Каролайн се засмя заедно с тях. Знаеше, че може да им вярва. Целият си живот беше прекарала на този бряг и не беше чула някой да е бил нападан от акула. Беше като при лов — тя и сестрите й бяха срещали мечки и вълци, но нито един от тези горски хищници не ги беше нападнал.

Сандъкът се показа на повърхността. Беше голям, потъмнял от времето и престоя си под водата, обрасъл с водорасли и покрит с морска тиня и раковини. Поклащаше се на въжето. Беше облепен от всички страни с укрепваща лента. Мъжете от палубата се спуснаха да го изтеглят.

От водата изникнаха четири глави, покрити с черни маски. Водолазите се изкачиха на кораба и един от тях се спусна към радиостанцията, за да се обади в Спасителната служба за хеликоптер. Каролайн изтича до перилата и се загледа напрегнато във водата. Молеше се Джо и Сам да се покажат на повърхността.

— Заради акулата ли е? — попита уплашено тя, обзета от ужасни предчувствия.

— Не. «Камбрия» се срути — отвърна й един от мъжете.

— Къде е Джо? — Сърцето й биеше оглушително. — Къде са и двамата?

След по-малко от минута няколко души се появиха едновременно на повърхността. Всички се бяха скупчили около тялото на Сам. Лицето на младежа беше мъртвешки бледо. Очите му бяха полуотворени, а дълбоката рана зад ухото му силно кървеше.