Joro - Unknown

Джо показа глава над водата и рязко пое въздух. Опитваше се да подкрепя Сам, но лявата ръка не му се подчиняваше. Водолазният му костюм беше раздран и Каролайн забеляза дълбоката рана на рамото му. Дан плуваше до него и здраво го крепеше. Тя протегна ръце и се опита да помогне при изваждането първо на Сам, а после и на Джо от водата. Няколко души моментално изнесоха навън няколко одеяла.

— Той се опита да ме спаси — промълви Джо и отмести очи от Каролайн към Сам. — Просто се опита да ме извади от трудна ситуация.

— Лошо е ударен, приятел! — възкликна Дан, гледайки втренчено към Сам. — Загубил е много кръв и продължава да губи.

— Хората от Спасителната служба ще пристигнат всеки момент — извика Джеф. — Изпратили са хеликоптера.

— Сам — промълви Джо.

Каролайн се ужаси от вида на раната му. Дъската се беше забила в рамото на Джо и беше разкъсала мускула до самата кост. Лицето му беше не по-малко бледо от това на Сам, а устните му — посинели. Очевидно също беше загубил много кръв, но не искаше да се отдели от брат си.

Някой пъхна под главата на Сам хавлиена кърпа, смачкана на топка. От раната му продължаваше да тече кръв. Хората гледаха като парализирани.

— Имаме нужда от лекар — изръмжа Дан и изплю вода. — Непрекъснато сме в открито море, покрай нас гъмжи от акули и нито един от нас не е лекар! Само празни глави!

— Къде е хеликоптерът? — попита един младеж, без да откъсва поглед от небето.

Каролайн си проправи път сред моряците. Беше минала курс по оказване на първа помощ. Коленичи до Сам и докосна лицето му. Беше леденостудено. Гърлото й се сви. Сети се за Редхоук, за Андрю Локууд. Споменът прониза сърцето й, но тя знаеше, че не бива да си позволява да се поддава на емоции точно в този момент.

Бързо свали бялата си блуза. Отдолу беше по бански. Потръпна от хладния въздух. Притисна ризата си към раната на Сам и съсредоточи погледа си върху лицето на младежа, за да не вижда непрекъснато лицето на Андрю Локууд.

— Разкопчайте костюма му — инструктира тя мъжете до нея.

— Завийте го с одеяла и донесете още. — Докосна с пръсти шията на Сам, но не можа да напипа пулса му. Раната беше лоша — имаше вероятност въжето да е прерязало някоя артерия.

— Ще умре ли? — попита с треперещ глас Джо, а очите му бяха зачервени от напиращите в тях сълзи.

Каролайн вдигна поглед към него. Силата на волята му беше изумителна. Джо беше в съзнание единствено благодарение на тази своя воля. Изискваше се голям кураж да си капитан на кораб, да седиш на палубата и да плачеш пред целия екипаж, без дори да избърсваш сълзите си.

Чу се бръмченето на хеликоптера.

— Ще умре ли? — повтори въпроса си Джо. Нито за миг не беше отделил очи от лицето на Каролайн. Трябваше да внимава, помисли си тя. Знаеше какво е отношението му към истината и лъжата, но не можеше да изрече страшните думи.

Устните й не помръднаха. Единствено сълзите в очите й подсказваха на Джо, че тя е попадала в същата ситуация и преди, виждала е как изтича кръвта на ранен човек, че е твърде вероятно отговорът ма неговия въпрос да е положителен.

* * *

Огъста задъхано изкачваше стълбите към ателието на най-малката си дъщеря. Искаше да види как е Скай. Не би признала пред никого — дори пред Каролайн и Клий — че окончателно е сразена, че е претърпяла пълен провал като майка.

Момичетата й бяха толкова жизнерадостни същества. Представяше си ги как като малки тичаха из полето, как ловяха светулки в шепите си. Не се спираха на едно място. Огъста си ги представяше така ясно, сякаш бяха пред очите й в момента. Докато те тичаха наоколо, тя седеше на стъпалата пред градинската порта и се чувстваше изпълнена с блажено спокойствие. Беше толкова щастлива — имаше чувството, че ще се откъсне от земята като балон и ще полети към небето. Дъщерите й танцуваха в здрача, подскачаха в сложни арабески, а в очите на Огъста напираха сълзи при мисълта, че е дала живот на тези прекрасни деца.

Кой би допуснал, че двайсет и пет години по-късно тя щеше да се превърне в надзирател на най-малката си дъщеря, че непрестанно щеше да я дебне да не се нарани. Или пък да не се напие. Или пък да не пререже вените на деликатните си китки. Заради една смърт отпреди много, много години.

Скай, убийцата.

Мили Боже! Толкова болка беше преживяло цялото й семейство! Възрастната жена наведе глава и изтри сълзите си. Защо не знаеше как да помогне на децата си? Беше ги оставила да се грижат една за друга. Каролайн се беше нагърбила с ролята на майка. И слава богу, иначе Клий и Скай щяха да се борят с живота съвсем сами — тяхната истинска майка беше прекалено голяма егоистка и страхливка, за да ги защити.