Joro - Unknown

Тя поклати глава.

— Радвам се, че бях там — отвърна. — Джо е попитал за мен, Клий. Ти си свикнала с това — имаш Питър и децата, и когато някой от тях се чувства зле, той търси първо теб. Но, Клий…

Клий я изчака да се овладее.

— Клий, Джо ме потърси още когато го извадиха от водата, гледаше ме през цялото време, докато оказвах първа помощ на Сам.

— Разбира се, че ще те гледа — отвърна сестра й. — Няма друга като теб, Каролайн.

— Когато са го приели в болницата е посочил мен като свой най-близък роднина.

— Така ли?

— Да. Дойдоха в чакалнята и попитаха за мен, защото Джо им беше дал моето име. Само че той ще си тръгне, Клий. Веднага щом се оправи, ще потегли към Гърция. — Тя направи опит да се засмее.

— Моля?

— Не е ли забавно? Че той е този, който си тръгва? Най-накрая съм готова да се обвържа с някого, а той има намерение просто да се качи на самолета и да отлети.

Клий разбираше, че каквото и да каже, ще е излишно, затова просто остана при по-голямата си сестра, която имаше нужда да говори.

Каролайн изправи рамене и хвана Клий за ръката. Преглътна страха си и заедно със сестра си влезе в отделението. Попита дежурната сестра къде може да намери Скай и Огъста. Оказа се, че в момента Огъста е в рентгеновата лаборатория, а Скай отговаря на въпросите на полицията. Двете тъкмо щяха да влязат в приемната, за да изчакат, когато погледът на Каролайн попадна върху Саймън, седнал зад един бял параван. Зет й беше облечен в широка болнична нощница.

Тя решително прекоси помещението, подмина лекари, пациенти и сестри и се изправи пред него. Той се сви под погледа й. Кльощавите му ръце стърчаха от ръкавите на нощницата, тънките му крака будеха съжаление.

— Здравей, Саймън — каза Каролайн.

— Здравей, Каролайн — отвърна той. Беше нащрек.

— Защо си тук?

Той разтвори предницата на нощницата си и показа квадратната марля, залепена с лейкопласт точно под лявата ключица.

— Виж какво направи сестра ти! Наръга ме!

— Но ти си на крака — отвърна Каролайн. Опитваше се да сдържа гнева си.

— Направиха ми няколко шева — жално рече той.

— Погледни ме, Саймън. — Каролайн впи поглед в кървясалите му очи. — Аз съм по-висока от Скай.

— Е, и? Тя ме намушка!

— По-висока съм и от майка ми.

— Ти си ненормална, Каролайн. Знаеш ли какво? Всички вие сте…

— Ти ги нарани — прекъсна го тя и повдигна брадичката му. Искаше й се да изтрие този подигравателен израз от грозното му лице.

— Ти си наранил сестра ми и майка ми — повтори. — Те са дребни и слаби жени, Саймън. И двете са прекрасни. Дарявали са те с повече обич, отколкото изобщо си заслужавал, и за благодарност ти ги вкара в болницата.

— Те ме нападнаха! — Саймън се опита да отблъсне ръката й.

— Нападнали са те?

— Побъркани кучки!

Чашата на търпението й преля. Тя се нахвърли върху Саймън и започна да го налага с юмруци. Скубеше косата му, дереше лицето му. Идеше й да изчовърка сатанинските му очи от орбитите им. Представяше си как той издевателства над Скай, как удря майка й. Видя кръв. Чу собствените си викове. Усети плътта на чудовището под ноктите си.

— Опитал си се да изнасилиш сестра ми! — крещеше тя.

— Госпожо — чу се плътен глас зад гърба й. Някой я хвана за ръцете. Обърна се и видя един служител от охраната на болницата.

— Върви по дяволите, Каролайн! — изруга Саймън и изпълзя назад.

— Добре ли сте? — попита я загрижено една млада медицинска сестра.

Отначало Каролайн си помисли, че въпросът беше отправен към Саймън, но после осъзна, че момичето гледа към нея.

— Обади се на проклетите ченгета! — повиши глас Саймън. — Искам да я арестуват!

— Той е нападнал майка ми и сестра ми — процеди през зъби Каролайн, без да откъсва поглед от него.

— Искам да ми дадете болкоуспокояващо — проплака Саймън. — Гърдите ми сякаш пламтят.

— Успокойте се — каза сестрата. — Лекарят ще ви прегледа всеки момент.

Тя хвана Каролайн за ръката и я поведе към приемната.

— Оставете това на полицията — каза съчувствено тя. — Ако моята майка и моята сестра бяха наранени, аз също щях да поискам да разкъсам техния мъчител. Само че е по-добре да стоите настрана от него, защото така само ще си навлечете неприятности, а освен това няма да помогнете на никого.

— Права сте — кимна Каролайн. Цялата трепереше. Надяваше се, че е успяла да удари Саймън достатъчно силно, за да го заболи.

Щом я видя, Клий отиде при нея и попита:

— Не мога ли да те оставя сама дори за една минута?