Joro - Unknown

— Ако не напуснеш ателието ми веднага, ще се обадя в полицията! — заяви решително тя.

— И какво мислиш, че ще направят полицаите? — извика Саймън и силно я зашлеви през лицето. — Ти си ми жена.

— Саймън!

— Не искаш да се любим? Добре. Тогава ще се чукаме!

Скай шокирано докосна окото, после устните си. Лявата й страна беше изтръпнала. Чувстваше как плътта й пулсира, възприела формата на дланта му. Той разкъса блузата й. Очите й се разшириха от ужас.

* * *

Леферите се хранеха. Каролайн се беше облегнала на перилата и не отместваше поглед от водата. Преследваните менади се стрелкаха като куршуми пред погледа й. Хищниците бяха като обезумели. Зъбите им щракваха, за да докопат каквото им попадне, и наоколо беше пълно с полуизядени риби, обагрящи водата в кръв и мазнина, които течението отнасяше надолу.

Каролайн се запита какво ли става на дъното. Няколко мъже от екипажа бяха останали на палубата, за да обслужват макарата и да поддържат непрекъсната радиовръзка с Джо и останалите водолази. От време на време развиваха макарата и отпускаха по малко от въжето. Припалваха двигателя, проверяваха позициите на «Метеор» спрямо потъналия кораб.

Каролайн не откъсваше поглед от рибите, опитвайки се да не обръща внимание на свития си от притеснение стомах. Мъжете на палубата говореха за Гърция, за някакво микенско съкровище, за топлата вода на Егейско море и за красотата на жените в онази част на света.

— Готови са! — извика един от мъжете до макарата. — Укрепили са сандъка!

Всички се скупчиха на палубата. Дебелото въже се проточваше от голямата макара и изчезваше във водата — приличаше на кордата на огромна въдица.

— Опасно ли е? — попита Каролайн, обзета от безпокойство.

— О, да, по дяволите! — отвърна един от моряците. — Когато започнем да изтегляме, това въже ще трябва да издържи на огромно напрежение.

— Представи си потъналия кораб като къщичка, изградена от карти за игра — намеси се един по-възрастен мъж с цигара в устата и татуиран на ръката боен кораб. — Златото е вътре. Трябва да прокараме въжето през тази неустойчива структура, като много внимаваме да не докосва нищо, после го увиваме около сандъка със съкровището. Докоснем ли дори само една карта, цялата постройка се срутва.

— Но това няма да се случи — увери я по-младият мъж. — Джо си разбира от работата. Правим това през цялото време.

— Следващия месец ще вършим същото в Гърция — добави друг моряк.

Един от операторите говореше по микрофона на радиостанцията. Притисна слушалките към ушите си, за да чува по-добре. После отново заговори и Каролайн го чу да казва:

— Тук Роджър. Пускаме макарата в действие.

После операторът натисна някакви бутони.

Въжето се обтегна още повече. Бяха започнали да изваждат сандъка. Тя се сети за сравнението с къщичка от карти и стомахът й отново се сви. Отмести очи към водата. Леферите се бяха придвижили по-близо. Срещу тях се носеше нещо голямо и тъмно.

Беше акула.

В трюма на «Камбрия» беше тъмно. Не проникваше дори лъч светлина. Светеха единствено фенерите, прикачени към сандъка. Джо напрягаше поглед, докато двамата с Дан завързваха въжето. Бяха издигнали няколко метални арки, които имаха за цел да очертаят пътя на въжето и да предотвратят допира му до прогнилия скелет на кораба, което би имало фатални последици. За момента всичко беше наред.

Джо преброи хората си. Огледа се за Сам и изпита облекчение, че не го вижда наоколо. Хлапето го беше послушало и беше останало отвън. Обикновено беше трудно да го накара да се отдели — Сам го следваше неотлъчно като паленце, но когато му наредеше да се отдалечи, той се подчиняваше.

Джо си помисли, че прекалено често кара брат си да стои настрана. Дръпна въжето, за да провери колко здраво е завързано. Не само брат си държеше на разстояние — правеше го с всички около себе си. Сети се за Каролайн, която го чакаше на палубата. Даде знак изтеглянето да започне.

Въжето се опъна и проскърца. Сърцето на Джо заби по-силно. Беше доволен, че Сам е навън. Това беше най-опасният момент от откриването на едно съкровище: изваждането на златото от нестабилната конструкция на погиналия кораб. В подобни моменти не беше изключено някой от членовете на екипажа да пострада.

Сандъкът се повдигна от морското дъно. Водолазите го наобиколиха и започнаха да се издигат нагоре заедно с него, като внимаваха да не докоснат нещо. Дан наблюдаваше въжето, провери здравината му и направи знак на Джо, че всичко е наред. Джо се гмурна зад сандъка. Няколко златни монети бяха изпадали от някаква цепнатина.