Joro - Unknown

Кой би повярвал, че Сам се гмурка заедно с по-големия си брат, за да извади огромно съкровище от океанските дълбини? Беше израснал, идеализирайки Джо. Не умееше да потиска и да прикрива чувствата си. Например по въпроса с Йейл. Толкова беше разочарован, когато брат му заяви, че дори не е обмислял възможността да остане на работа в университета. Младежът се беше престорил, че това не го е разстроило, но Джо беше прочел истинските му чувства…

Самата мисъл за Йейл накара дишането му да се ускори още повече. Биха могли да прекарат поне една година близо един до друг. Както винаги Сам искаше да се изяви, а Джо предпочиташе да се оттегли.

«Не го приемай лично — каза си той. — Джо си е такъв.»

Прониза го остра болка в гърдите. Беше на ръба на опасната граница. Забрави за Йейл. Изпусна въздушните мехурчета и присви очи. Малко по-надолу се виждаха останките на «Камбрия».

Развалината приличаше на магическа гора от изпочупени дървета. Водолазите се спуснаха в редица покрай рифа и по дължината на потъналия кораб. «Камбрия» лежеше преобърната на една страна — приличаше на огромен мъртъв кит. Ребрата на черния й дървен корем изпъкваха остро, мачтите бяха прекършени и се крепяха за кораба благодарение на здравите корабни въжета. В огромната коруба влизаха и излизаха лефери и…

Джо се обърна към Сам. Направи му знак да остане там, където е. Сам кимна, макар да нямаше търпение да последва брат си и да влезе в останките на «Камбрия», за да наблюдава цялата операция отблизо. Само че не беше гмуркач от класата на Джо. Неговата работа не беше свързана с много гмуркане и ако в момента присъстваше, това се дължеше единствено на добрата воля на брат му. Влезеше ли в кораба, само щеше да пречи на гмуркачите да си вършат работата.

Брат му каза нещо. Сам впери очи в устните му и по движението им прочете: Блек Хол.

Не можеше да бъде. Джо не би повторил същите думи, които Сам му беше казал при едно гмуркане преди няколко дни, опитвайки се да го убеди да остане в Йейл, да заживее в града, където беше и къщата на Каролайн Ренуик. Беше забелязал как брат му се променя в нейно присъствие.

Не, сигурно му се е сторило.

Блек Хол. За бога, Джо сякаш казваше именно това! Сам се засмя, изпусна доста мехурчета и направи знак, че не разбира. Беше прочел думите погрешно просто защото му се искаше Джо да му казва именно това. Но брат му беше самотник, авантюрист, търсач на съкровища. Не би позволил на жена или на по-малкия си брат да го задържат на брега.

Джо се обърна и сграбчи въжето, спускащо се от «Метеор». Двамата с Дани щяха да закачат укрепения предварително сандък със злато за куката и щяха да го издигнат на повърхността. Джо изчезна в търбуха на кораба. Останалите гмуркачи го последваха. Инженери, геофизици, археолози, професионални спасители — всички те бяха тук, за да измъкнат сандък със злато от крехкия лабиринт, изграден от прогнило дърво.

Сам имаше друго занимание. Беше биолог и се интересуваше от растенията и животните, които обитаваха морското дъно. Щом извадеха златото, той щеше да замине за Нюфаундленд, за да се върне на поста си. Китовете трябваше да бъдат преброени. Тюлените трябваше да се наблюдават. Миграцията на херингите — проучена. Сам се опита да забрави за мечтата си двамата с брат си да преподават в Йейл.

Опитваше се да възвърне спокойствието си, когато едно стадо менади се мярна пред погледа му. Люспите на дребните рибки проблясваха като разтопено сребро. Зад тях като торпеда се носеха няколко огромни лефера, машини за смилане на месо. Те преследваха хищно по-малките от тях, а устите им бяха алчно отворени. Биологът се отдръпна встрани и започна да наблюдава рибите, но в съзнанието му непрекъснато се въртеше мисълта, дали брат му наистина беше казал «Блек Хол», или на него му се беше сторило така.

* * *

Скай работеше върху скулптурата, изобразяваща нея и двете й сестри. Беше облечена в черно боди и избелял гащеризон и беше покрита с глина от главата до петите. До нея се виждаше бутилка с водка и водна чаша. Чашата беше пълна.

Не можеше да овладее чувствата си.

Беше наранила майка си. Представи си помръкналото лице на Огъста. Би могла да го извае от глина — лице на жена, която току-що е надникнала дълбоко в празната душа на най-малката си дъщеря. Фактът сам по себе си не беше новост, но беше шокирал Огъста. Скай беше прочела объркване и удивление в очите на майка си. Водката беше най-бързият изход от положението. Отпи от чашата си и сякаш всичко се отдалечи от нея и престана да я засяга.