Joro - Unknown

— Ела с мен, за да се увериш с очите си.

— Не знам — въздъхна тя.

— Тази вечер? А може би утре? Ще изпратя да те вземат с моторницата.

Каролайн се поколеба. Отново си спомни думите на най-малката си сестра — за това, че никога не допускаше хората близо до себе си, че живееше живота на сестрите си вместо своя. Спомни си и думите на Джо: щедростта включва в себе си и способността да получаваш.

— Имам да свърша някои неща тази сутрин, но следобед ще съм свободна — рече бавно тя.

— Тогава ще дойдем да те вземем — каза Джо.

Тръгнаха към къщата. През целия път Каролайн стискаше камеята в джоба си. Не я пусна дори когато целуна Джо за довиждане.

* * *

Някой беше влизал в кухнята й. Огъста откри няколко ситни камъчета, пръснати по пода. Снимките на масата бяха разбъркани, а в мивката имаше две чаши. Огъста имаше подозрения и те никак не й се нравеха. Беше късно сутринта. Очакваше най-малката си дъщеря да слезе долу, за да й зададе няколко въпроса.

— Сядай — нареди Огъста, подаде страната си за целувка и побутна Скай към единия стол до масата. — Приготвила съм ти закуска.

— О, мамо, не съм гладна — отвърна Скай. — Ще пия само едно кафе.

Огъста се престори, че не я е чула. Щом дъщеря й усетеше аромата на курабийките и разбереше, че старата й майка се е катерила чак до върха на хълма, за да набере боровинките, с които ги беше приготвила, щеше да промени мнението си.

Огъста извади четири от фурната и ги сложи в красиво плетено панерче, застлано със салфетка на карета. Сложи панерчето пред Скай.

— Скъпа, бих искала да мога да ти кажа, че този сок е прясно изцеден, но не е съвсем вярно — рече тя и напълни една чаша със сок. — Прекалено късно осъзнах, че не разполагам с достатъчно пресни портокали, затова добавих към тях малко консервиран сок.

— Няма значение и без това не искам…

— Ще се ядосам, ако не си изпиеш сока. Знаеш, че съдържа витамини.

— Мамо, стомахът ми е малко…

— Може да си приготвим по един коктейл за изтрезняване — предложи Огъста. Мислеше, че Скай пак е прекалила с алкохола. Знаеше, че дъщеря й трябва да се контролира, но може би в този случай една чашка не би й се отразила зле.

Майката се чувстваше уморена след вчерашното пътуване. По-малките й дъщери я бяха поканили да отидат до Провидънс и да прекарат един приятен ден заедно, но през цялото време изглеждаха нервни и напрегнати. По време на пътуването Огъста седеше на задната седалка и бродираше, но през цялото време чувството, че нещо не е наред, не я напускаше. Щом се прибра у дома, се почувства като старата мечка: «Някой е влизал в кухнята ми.»

— Кой е бил тук? — попита внезапно тя.

Скай отпи от кафето си. И не отговори.

— Сестра ти ли?

Скай обгърна чашката с длани и сведе поглед.

— Кажи ми, Скай. Искам да знам.

— Сестра ми не е ли свободна да идва и да си тръгва от този дом, когато пожелае? — попита тя.

— Не и ако я придружава Джо Конър. Той също ли е бил тук? Отговори ми, Скай!

Скай не отговори. Не искаше да лъже. Огъста и без това предусещаше истината. Пръстите й нервно опипваха перления наниз на шията й.

— Знаех си, че ще се случи! Защо иначе щеше изобщо да идва в Блек Хол, ако не да се промъкне тук? Разбрах го в мига, в който го видях на бала.

— Може би е искал да види мястото, където е починал баща му — бавно рече Скай и захапа курабийката. Не трепереше толкова силно, колкото предишните няколко дни:

— Това ровене в миналото е ужасно! — възкликна Огъста.

— Онзи човек е бил негов баща, мамо!

Огъста се почувства засегната и изпита желание да отвърне. Пред очите й се появи ателието на Скай, новата скулптура, която най-малката й дъщеря извайваше. Представи си талисманите, наредени върху кръглия каменен плот, и потръпна от отвращение. За нея всички онези дреболийки бяха част от едно наситено с болка минало, символизираха всичко лошо, свързано със Скай.

— Докато ти спеше, разчистих ателието ти — подхвърли небрежно.

— Какво искаш да кажеш? — погледна я остро Скай.

— Онези овехтели неща — мръсната избеляла панделка, онзи отвратителен змийски скелет…

— Мамо!

— Изхвърлих ги.

— Не!

Огъста многозначително кимна:

— Нищо чудно, че се чувстваш депресирана, след като се обграждаш с вещи, които ти влияят зле. Как очакваш да си вършиш работата, да водиш смислен живот, когато змийски скелети се търкалят пред очите ти?

— Веднъж една змия ме ухапа. — Скай прониза с поглед майка си.

Огъста наля още сок в чашата на дъщеря си: