Joro - Unknown

В спалнята преобладаваха тъмно дърво и бяла дантела. Белите дантелени пердета и плетената на ръка покривка за легло бяха останали от баба й. Леглото от тъмен махагон беше с балдахин. Четирите стълба бяха резбовани с фигурки на ангелчета и разцъфтели рози. Ниските мебели бяха докарани от Шотландия, а полиците бяха претъпкани с книги. Върху шкафчетата, поставени от двете страни на леглото се виждаха множество портрети на хората, които обичаше.

Джо отново я целуна. Устните му покриха нейните, а ръцете му още по-силно я прегърнаха. Той простена и нежно я положи върху леглото. Каролайн едва издържаше на желанието, което беше събирала в себе си от шестнайсетгодишна възраст. Изви се към тялото му. Целуваха се и трескаво сваляха дрехите си.

— Съжалявам — промълви Джо, когато пръстите му докоснаха копринената кожа на раменете й.

— Защо? — попита го учудена.

— Защото ръцете ми са прекалено груби за такава нежна кожа.

Дланите му наистина бяха загрубели от работата по палубата и под водата. Допирът им караше тялото й да трепти. Косъмчетата, покриващи тялото му, бяха тънки и меки и тя потръпна от силната мъжественост, която се излъчваше от него.

Отпусна се по гръб и с наслада се остави в ръцете му. Те проучваха извивките на тялото й. Устните му следваха пътя на пръстите. Джо не искаше тя да се движи — копнееше да я люби и да й покаже обичта си към нея.

— Шшшт — промълви, когато Каролайн понечи да го прегърне и опъна двете й ръце над главата.

— Моля те — прошепна тя и се опита да се освободи.

— Моля те — повтори тихо той.

Каролайн не можеше нито да го докосне, нито да помръдне. Той здраво я държеше, докато устните му галеха тялото й.

Беше бавен и съсредоточен. Тя извика при допира на езика му до слабините й. Зърната на гърдите й се напрегнаха. Изви гръб, за да му покаже, че копнее да бъде докосната по гърдите, накрая посегна и придърпа ръката му към тях. Загрубелите му пръсти погалиха върховете на зърната й и цялото й същество се разтърси от сладостна тръпка. Каролайн настойчиво притисна главата му към корема си и повдигна бедра, за да посрещне езика му. Сякаш целият свят избухна и се пръсна пред очите й на червени и сини звезди. От гърдите й се откъсна стон.

Джо се плъзна нагоре и напрегнатото му от желание тяло се притисна жадно към нейното. Проникна в нея толкова леко, като вълна, галеща скалите на брега. Възбудата й нямаше граници, неговата — също. Джо простена отново. Каролайн не беше предполагала, че в един стон могат да бъдат събрани такава любов, такъв копнеж и такова желание. Не беше чувала нищо подобно преди.

Вкопчиха се един в друг. Кръвта бучеше в главата й. Телата им се движеха в ритъм — потни и пламнали. Тя обви крака около кръста му и се притисна с все сила към него, пое го надълбоко, чувствайки връзката, която винаги беше съществувала помежду им и която в действителност никога не беше прекъсвала.

— Каролайн — промълви Джо, — обичам те.

— И аз — отвърна тя и очите й потънаха в неговите. — Обичам те.

Докосна лицето му. Плашеше се от силата на чувствата си. Хората не бяха устроени да се задълбочават толкова. За пръв път в живота си изпитваше подобно нещо. Беше имала физически връзки с мъже, но не беше позволявала на емоциите си да се отприщят. Сега двамата с Джо си бяха казали «Обичам те» и не се преструваха.

— Джо — промълви, без да откъсва очи от неговите, разтърсена от случващото се между тях.

— Знам — кимна той и й се усмихна. Кожата му лъщеше от пот, очите му блестяха.

Искаше да го попита какво знае, искаше да го накара да й каже. Да произнесе точните думи, да назове мига, да изрази гласно нейните мисли. Само че той не можеше да го направи — единствено тя беше в състояние да го стори в този момент. Чувството беше обхванало душата й от деня, в който беше изпратила първото си писмо до Джо. Тогава той означаваше всичко за нея и тя беше запазила тази своя обич към него през целия си живот.

— Виж — каза и посочи към нощното шкафче.

Джо се облегна на лакът и проследи движението на ръката й. Там в редицата от поставени в рамки снимки стоеше и неговата детска снимка.

— Още тогава знаех, че те обичам — призна тя.

— Не мога да си обясня защо. Толкова усложних нещата.

— Аз също — отвърна Каролайн, мислейки за упреците, които й беше отправила Скай на плажа. — Но ето, че сме заедно.

Лежеше до него с ясното съзнание, че е безумно влюбена. За пръв път в живота си беше дала възможност на мъж да я спечели изцяло — и възможност да я нарани, стига да пожелае. Сърцето й се сви. Джо можеше да я целуне за сбогом и да отплава надалеч, да се отправи към непознати морета в търсене на съкровища и тя нямаше да е в състояние да направи нищо, за да го спре.