Анди Андрюс - Проницателят

Старецът се засмя и отвърна:

– Първо, въобще не става дума за това какво ти искаш или не искаш да променяш в себе си. Въпросът е какво другите хора биха променили в теб, ако можеха. Усетил несигурността ми, той обясни:

– Виж, синко, не ти казвам, че трябва да живееш живота си, като се съобразяваш с прищевките на другите хора. Просто твърдя, че ако искаш да станеш човек с влияние – с други думи, ако искаш хората да вярват в онова, в което ти вярваш, и да се вслушват в думите ти – то околните трябва да се чувстват най-малкото удобно в твое присъствие. Успехът в живота има много общо с гледната точка. А гледната точка на другите за теб понякога е точно толкова важна, колкото и твоята собствена гледна точка за самия теб.

Няколко минути постояхме мълчаливо, взирайки се в чайките, които се носеха над главите ни, заслушани в шума на прибоя. После Джоунс се зае да събира празните консерви от обяда и да ги слага в найлоновото пликче. Изправи се и ми подаде ръка, за да ми помогне да стана и аз.

– Между другото – каза с хитра усмивчица, – ти яде сардини и виенски наденички, седнал на пясъка. Аз обядвах морски дарове и телешко, а ресторантът предлагаше и панорамна гледка към океана. – Той ме тупна по гърба. – Всичко е въпрос на гледна точка.

ПО-КЪСНО СЪЩИЯ ДЕН ПРОПЪЛЗЯХ ОБРАТНО "У ДОМА" ПОД КЕЯ. Три нови оранжеви книги лежаха внимателно равнени върху кутията с рибарски такъми. Отново биографии. "Жана д'Арк". "Ейбрахам Линкълн". "Виктор Франкъл". Името на Франкъл ми бе непознато, затова взех книгата за него най-напред. Казваше се "Човекът в търсене на смисъла".

Прегледах я и разбрах, че Франкъл е бил австрийски психиатър, оцелял в нацистките лагери на смъртта през Втората световна война. Съпругата, баща му и майка му били убити.

Всичко е въпрос на гледна точка... Чувах гласа на Джоунс в главата си.

Изведнъж забелязах сгъната хартийка, пъхната в книгата. Извадих я – беше найобикновена салфетка. Върху нея Джоунс беше написал:

Младежо,

Прочети първо тази книга. Гордея се с теб.

Джоунс

Очите ми се напълниха със сълзи и аз внимателно поставих бележката обратно в книгата.

Много отдавна никой не се бе гордял с мен.

ДНЕС ЯСНО СИ СПОМНЯМ, ЧЕ СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ КНИГИ БЯХА биографиите на Хари Труман, Флорънс Найтингейл [4] Флорънс Найтингейл (1820-1910) – известна британска медицинска сестра и общественичка. Национална героиня на Обединеното кралство. Създателка на светското сестринско дело в Англия. – Б.пр. и цар Давид. После Джоунс ми донесе "Хариет Тъбман? [5] Хариет Тъбман, родена Амринта Рос (1821-1913) – американска аболиционистка и защитничка на човешките права, бивша робиня, една от основните създателки на т.нар. "Подземен път" за бягство на роби от южните към северните щати. – Б.пр. , "Кралица Елизабет I" и "Джон Адамс? [6] Джон Адамс (1735-1826) – първият вицепрезидент на САЩ и вторият президент на САЩ от 1797 до 1801 г.. – Б.пр. . Биографии с номера тринайсет, четиринайсет и петнайсет бяха тези на Елинор Рузвелт [7] Ана Елинор Рузвелт (1884-1962) – американска общественичка, съпруга на 32-ия президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт. Племенница на 26-ия президент на САЩ Теодор Рузвелт. – Б.пр. , Марк Твен и Джошуа Чембърлейн [8] Джошуа Чембърлейн (1828-1914) – известен генерал от армията на северните щати през Гражданската война в САЩ, бивш университетски професор, по-късно губернатор на щата Мейн. Проявил се в битката при Гетисбърг, предопределила победата на северните щати. – Б.пр .

В книгата за Чембърлейн отново бе пъхната бележка от Джоунс с молба аз да върна последните три книги в библиотеката. Така и направих и използвах възможността сам да си взема биографиите на Джордж Вашингтон, Ане Франк и Христофор Колумб.

Скоро забелязах, че Джоунс е изчезнал.

Търсих го седмици наред. На всяка крачка срещах доказателства, че се е "навъртал наоколо". Например беше уредил Нанси, собственичка на "Морска пяна" – един рибен ресторант на брега – да ми пържи риба всеки път, когато уловя и ѝ занеса. Към уговореното меню вървяха още фалафелчета и студен чай, плюс толкова солени бисквити, колкото мога да изям. В резултат от усилията на Джоунс при Нанси всичко това щеше да ми струва само един долар.

След това изведнъж все повече собственици от пристанището започнаха да ме викат да мия яхтите им, а в много случаи и да чистя рибата, която бяха уловили клиентите им при разходката из залива. Всеки път името на Джоунс се споменаваше по някакъв повод.