Анди Андрюс - Проницателят

– Добре. Ям виенски наденички и сардини.

– Къде ги ядеш?

– Седнал на пясъка.

Джоунс се усмихна:

– Така си и мислех. – После кимна и повтори: – Така си и мислех. Книгите са важни, номай и аз ще трябва да помогна.

– Джоунс – казах аз, – за какво говориш?

– Говоря за погледа ти върху нещата, моето момче. В момента този поглед е замъглен, но аз съм убеден, че с теб ще успеем да проправим пътека от разума към сърцето ти, а от там – към бъдещето.

Подразних се, но едновременно с това ме изпълни любопитство.

– Все още не те разбирам. Джоунс сложи длан на рамото ми.

– Знам, че не разбираш. Не очаквам от теб да разбереш. – Той се наведе към мен. –

Липсва ти гледна точка.

Старецът се засмя, като видя физиономията, която бях направил в този момент, но продължи:

– Младежо, ти можеш да видиш под краката си само пясък, а в ръката си – единствено онова, което ядеш, а то дори не ти харесва и ти би желал да е нещо друго, по-вкусно. Не приемай думите ми като укор; просто все още гледната ти точка е твърде тривиална. Повечето хора са точно като теб: отвратени са от себе си, от работата си, от храната, която ядат, от колите, които карат. Мнозина от нас пък не спират да мислят, че на този свят има буквално милиони хора, лишени от онова, с което сме благословени ние. Хора, които нямат изобщо какво да ядат, нито пък имат надежда някога през живота си да притежават кола. Ситуацията, в която ти се намираш в момента, е трудна, признавам. Но тя има и много положителни страни.

Джоунс замълча, помисли, очите му се присвиха и той каза:

– Сега, младежо, ще ти кажа един от законите на вселената... Той е само един от многото нейни закони, но подхожда точно на сегашния ти начин на живот. Запомни: онова, върху което съсредоточиш мисълта си, започва да нараства.

Аз се намръщих в опит да схвана казаното, но за щастие Джоунс не ме остави да се мъча дълго:

– Когато се съсредоточиш върху онова, от което се нуждаеш – заобяснява той, – ще установиш, че количеството и размерът на нуждите ти ще започнат да нарастват. Ако се замислиш само за онези неща, които нямаш, скоро ще се сетиш за още много допълнителни неща, които дори си забравил, че нямаш, и това ще те накара да се почувстваш още по-зле! Ако фиксираш съзнанието си върху мисълта за загуба, е много вероятно да загубиш... Но мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение в живота на всеки човек.

Старецът видя съмнението, изписано на лицето ми. Отмести празните консервени кутии от храната и се обърна към мен, за да ме гледа в очите.

– Помисли. Всеки път, когато сме щастливи и изпълнени с ентусиазъм – започна той, –

другите хора се радват на присъствието ни. Прав ли съм?

– Май да – отвърнах.

– Без "май" – сряза ме Джоунс. – Когато сме щастливи и изпълнени с ентусиазъм, другите хора се радват на присъствието ни. Да или не?

– Да.

– А като знаем, че възможностите и подкрепата за всеки един от нас идват само от другите хора, то какво според теб ще се случи с човек, на чието присъствие всички се радват?

Започнах да схващам.

– Той ще получи много повече възможности и подкрепа? – опитах.

– Правилно – кимна той. – А какво се случва в един човешки живот, изпълнен с възможности и подкрепа?

Отворих уста да отговоря, но старецът ме изпревари:

– Един човешки живот, изпълнен с възможности и подкрепа, сам открива още и още възможности и получава още и още подкрепа. В крайна сметка, успехът в един такъв живот е неминуем.

Лицето ми се огря от надежда и разбиране. Джоунс видя това и вдигна пръст:

– Все пак трябва да те предупредя за едно. Обратният вариант на този принцип също е верен. Когато човек е изпълнен с негативизъм, вечно се оплаква и е несъгласен с всичко, другите хора странят от него. Тогава този човек получава по-малко възможности и подкрепа, защото никой не желае да общува с него. А всички знаем какво се случва в живота без никакви възможности и подкрепа...

– Нещата в такъв живот вървят от зле към по-зле – съгласих се аз.

Джоунс замълча за миг, за да ми даде възможност да осмисля истината, която току-що бях изрекъл. После ми изложи плана си за действие:

– Как тогава човек да стане такъв, че всички да се радват на присъствието му? Аз предлагам така. Всеки ден си задавай въпроса: "Какво другите хора биха променили в мен, ако можеха?"

Аз междувременно бях размислил и също имах въпрос:

– Ами, Джоунс, какво става, ако отговорът на този въпрос е някаква черта от характера ми, която аз не искам да променям?