Анди Андрюс - Проницателят

– Да, и двамата умряха. Старецът сви устни.

– Е, това също си е въпрос на гледна точка. Погледнах го въпросително и той продължи:

– Има голяма разлика между "умрял" и "починал".

– За мен няма никаква разлика – изръмжах аз.

– Е, ти не си починал.

– Много си прав – отвърнах горчиво. – Аз съм тоя, дето остана.

Бях готов да се разплача, затова нахално избърборих:

– Та каква е гледната точка към този факт? А? Джоунс внимателно попита:

– Ти как смяташ, защо си тук? Искам да кажа, защо си в това положение... на това място?

– Защото сам избрах така – изстрелях в отговор. – Това е резултат от моите погрешни решения. От отношението ми към нещата.

Втренчих се в стареца:

– Видя ли? Знам всички верни отговори. Няма нужда ти да ми ги казваш. За всичко сам съм си виновен, ясно ли ти е? Нали това искаш да кажа?

– Не – спокойно отговори старецът. – Просто исках да видя дали си имаш някаква своя гледна точка по въпроса.

– Ами не, нямам си – казах. – Израснах с оня стар рефрен за това как Бог поставя всеки човек там, където Той пожелае. Е, мене е пожелал да ме сложи под някакъв кей, нали така? –

Изпсувах и добавих: – Между другото, за разликата между "умрял" и "починал". Твърде много недели съм прекарал в слушане на проповеди в църквата, така че ми е ясно за какво намекваш. Само че тия приказки вече не ми минават.

– Е, засега достатъчно – рече Джоунс успокоително. – Каза, каквото имаше да казваш.

Разбирам защо се чувстваш по този начин. Но чуй ме и ти... Аз нищо не продавам. Запомни: аз съм тук само заради...

– За новата гледна точка, разбрах.

Старецът млъкна и по някое време се зачудих дали съм бил достатъчно груб, че да го накарам окончателно да си затвори устата. Но не, случаят не беше такъв. Това бе само една от многото възможности, които аз дадох на Джоунс да се откаже от мен и да ме зареже. Но той не се отказа.

– Младежо – обърна се към мен Джоунс и отметна кичур бяла коса от очите си, – какво ще си помислиш, ако ти кажа, че да, твоите грешни решения са изиграли известна роля за това да се озовеш под този кей, но в същото време тук е точното място, на което трябва да се намираш, за да може за теб да започне такова бъдеще, каквото в момента не можеш дори да си представиш?

– Не разбирам – отвърнах. – А дори и да разбирах, не смятам, че бих ти повярвал.

– Ще разбереш – каза Джоунс. – Сигурен съм. Един ден ще разбереш. – После изведнъж се усмихна и продължи: – Сега, синко, ще ти обясня къде хората по принцип грешат в разбирането на стария израз, който ми цитира преди малко. Защо всички си мислят, че когато кажат "Бог поставя всекиго там, където Той пожелае", то Бог ще постави точно тях на върха на планината или в някоя голяма къща, или пък на първия ред? Помисли... Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. На върха на планината нищо не расте. Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по-нататък, показва ни следващата цел. Но за да достигнем тази цел, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да се изкачваме по следващата височина. Но тъкмо в долината, докато бавно напредваме през гъстата трева и плодородната пръст, научаваме онова, което ни позволява да изкачим следващия връх на живота, съзряваме за изкачването на този връх. Та мисълта ми е, че в момента ти се намираш точно там, където трябва да си.

Старецът загреба бял пясък с двете си шепи и го остави да изтече между пръстите му.

– Всичко тук може да ти изглежда като пясък, синко, но, повярвай ми, не е така. Когато си легнеш тази вечер, знай, че се намираш върху плодородна почва, помни ми думата. Мисли. Учи се. Моли се. Планирай, мечтай. Защото скоро... ще съзрееш.

Онази вечер, преди да си тръгне, Джоунс отвори куфара си и като внимаваше любопитният ми поглед да не падне върху съдържанието му, извади от него три малки книги с оранжеви твърди корици.

– Четеш ли? – попита той. Аз кимнах, а той добави:

– Не те питам дали можеш да четеш. Питам те четеш ли по принцип.

– Да – отвърнах. – Повече списания и разни такива, но да, чета.

– Добре – каза Джоунс. – Прочети тези.

Взрях се в полумрака, за да видя какво ми подава. Заглавията бяха имена. "Уинстън Чърчил". "Уил Роджърс" [2] Уилям Пен Адеър "Уил" Роджърс (1879-1935) – американски каубой, комик, хуморист, фейлетонист и актьор от индиански произход. Придобива световна известност, обожаван в американското общество. – Б.пр ."Джон Вашингтон Карвър" [3] Джордж Вашингтон Карвър (1864-1943) – американски химик, учен и ботаник. Чернокож, роден в робство. Работи върху развитието на различни посеви с цел по-висока ефективност на селското стопанство. – Б.пр .