Мег Лоузи: Децата на новото време

Децата на новото време ни носят възможности за забележителни еволюционни промени в нашия свят. Те идват с мисия и велика цел, но се нуждаят от помощта ни. Тяхната одареност ни носи просветление, а мъдростта им — спомени за времена и светове, за чието съществуване сме забравили. Децата на новото време не само са тук с мисията да ни научат със своята невинност и яснотата на своите истини, че има по-велика действителност, те са и нашето бъдеще. Всъщност ако се вслушваме в думите им, бъдещето на човечеството ще се отклони от сегашния си разрушителен път и ще поеме към една по-хубава, много по-положителна реалност — онази, която е по-глобално ориентирана и от полза за всички.

Ярките звезди, които ще намерите на страниците на настоящата книга, са чудо в много отношения. Те надминават всякакви поведенчески и психологически граници и стоят над социалните норми и религиозните вярвания. Те са мостове от нашия Източник към цялото човечество и по тях текат важни послания. Децата на новото време са духът на съвършенството, светилници, изпълнени с дълбока истина и невинността на онова, което някога е било и отново може да бъде човечеството. Тези деца са тук и сега, а след тях идват още! Готови ли сме да се вслушаме в тях?

Защо тъкмо сега се раждат толкова много деца с особени дарби? Защо са «различни» от другите хора? И с какво са различни?

Еволюцията на човечеството е цикличен процес. Както описах по-подробно в книгата си «Пирамиди на светлината: пробуждане за новите многоизмерни реалности», нашите електромагнитни енергийни полета и генетични структури еволюират към първоначалното си състояние, а именно светлината — същата светлина, която е нашият Източник, Бог и Създател. До известна степен всеки от нас носи тази светлина в себе си и тя съдържа спомените за всички времена. Паметта на светлината в нас тласка нашата еволюция обратно към нейния произход.

Преди измеримото време и в процеса на еволюцията си като човешки същества ние сме се сгъстявали все повече и повече, докато сме придобили сегашната си форма. В този процес сме се сдобили и с ум, тъй като сме били изправени пред необходимостта да оцелеем като биологични същества. Докато сме мигрирали в различни посоки, тласкани от нуждата от препитание и климатичните промени, е трябвало и да се научим да общуваме помежду си. С това общуване са се развили изкуствата, недоловимите оттенъци в речта, а по-късно и човешкото его. Дори и днес егото на човека му съобщава дали е в безопасност, като го прави въз основа на минал опит. Егото често лъже, тъй като оценява обстоятелствата в светлината не на истината за момента, а на онова, което сме преживели в миналото. Поради това логически мислещият мозък понякога запълва празнините, така че фактите да добият смисъл — и това често ни вкарва в беля! Подобно на махало, ние сме минали покрай най-ниската точка на съществуването си и сега движението ни е насочено нагоре. Тъй като с всички сили се стремим към своя Източник, в нас настъпват някои промени.

Всеки човек има своя ДНК, чиито нишки приличат на извита стълба (вж. фигура 1). Нишките на ДНК се състоят от белтъчни сегменти, които се свързват един с друг. Начинът, по който тези белтъчни влакна са свързани от хилядолетия насам, е посредством линейни връзки между сегментите, при което се получава нещо като верижна реакция. Един белтъчен сегмент предава нещо на следващия и така нататък.

Когато в тялото на човека настъпи някаква промяна, РНК пренася послания от и към ДНК (вж. фигура 2). РНК разпознава събитията в човешкото тяло, за които ДНК трябва да знае, и пренася съобщения за тези събития из целия организъм до ДНК, която откликва по съответния начин.

Освен общуването посредством белтъчните сегменти, ДНК притежава поле от електромагнитна енергия между и около нишките, което функционира като радио с течен кристал. Това поле работи на определени честоти, също както радиото се настройва на някоя станция. Електромагнитното енергийно поле в и около ДНК предава и получава данни; освен това казва на тялото и финото енергийно поле около него какви промени са необходими. Когато човек изпитва чувства, физически усещания или емоции — всъщност каквото и да било, — цялата му структура откликва и се променя като цялостна електромагнитна система, а РНК осведомява ДНК за преживяното. Съобщенията преминават по фините енергийни системи, които се свързват безброй пъти помежду си. С други думи казано, нашата ДНК общува с цялото сътворение . Докато общуваме с Вселената, се създават нови реалности. Телата, както и преживяванията ни, се променят в съответствие с тези нови реалности. Ако човешкият организъм се нуждае от приспособяване към нови обстоятелства, ДНК не само предприема съответните промени, но и следи техния ход. Също както с мозъка (от който човек впряга в работа само 5–7 процента), ние използваме много малко от информацията, съдържаща се в нашата ДНК, тъй като сме забравили какъв е пътят за достъп до нея — или поне какъв е бил. Напоследък обаче някои от нас започват да си спомнят.