Мег Лоузи - Децата на новото време

През последните няколко години нашето РНК започна да разпознава електрически и електромагнитни данни, които преди не долавяше, и да ги пренася по цялото тяло, С други думи, радиостанциите вече обхващат повече честоти. Това променя взаимодействието между сегментите на ДНК и телата ни, а оттам и връзката ни с Вселената.

Новопоявилите се модели позволяват на ДНК да общува по по-различен начин. Децата на новото време са жив пример за тази генетична революция. Вместо линейна връзка, електрическите заряди, които са част от механизма на взаимодействие по цялата спирала на ДНК, са започнали да образуват дъги от един сегмент към друг. Така зарядите често прескачат от един сегмент на едната нишка на ДНК към един или повече сегменти от срещуположната нишка . Това е удивително ново развитие.

Когато нашата ДНК се променя, ние еволюираме. Новите видове електрически връзки в ДНК създават нещо като тъкан или мрежа от електромагнитна енергия между нишките, която — поради липса на по-подходящ термин — ни «преинсталира». Тези нови генетични връзки създават енергийна матрица, ново енергийно поле между двете нишки на ДНК структурата. Когато тези полета започнат да се хармонизират и уеднаквяват, ние се променяме, променят се и децата ни.

Тази промяна в инсталацията е огромен скок в нашата еволюция на съзнателни същества. Човечеството е започнало да се пробужда за нови реалности и дори за по-висши състояния на съзнанието. Започнахме да си спомняме, че представляваме нещо много повече, отколкото смятахме. Безброй хора започнаха да си припомнят свои минали прераждания и да усещат наличието на други измерения. Някои откриват, че няма граници за нещата, които могат да се направят само със силата на съзнанието.

И колкото повече хора «се пробуждат»; толкова по-голям ще е броят на онези от нас, които ще си спомнят.

Като отговор на промените в нас ДНК и РНК ще продължат да се приспособяват. В този процес ДНК на все повече хора започва да еволюира още по-бързо. Това е постоянен процес. Когато ДНК на един, двама, а сетне на все повече и повече хора започне да се променя, идва момент, когато това се превръща в нещо нормално. Мнозина наричат това «критична маса» — моментът, когато едно еволюционно течение се превръща в норма. (Като пример ще дам т.нар. «теория за стоте маймуни», която в основни линии гласи, че когато все повече хора започнат да се държат различно, идва време, когато се достига критичната маса и цялото население спонтанно започва да приема това поведение за нормално.)

Вече сме достигнали критичната маса и в съзнанието. С физическата ни еволюция се разширява и функционалността на съзнанието. От гледна точка на еволюцията това е огромен скок. Не само че децата показват аспекти от висшето съзнание, но наблюдаваме вече дори и при възрастни нива на разширено осъзнаване, които само допреди няколко години бяха нещо нечувано. Поради това децата, които идват на бял свят в резултат от тази нова еволюция, са с нови, по-напреднали модели на комуникация в ДНК.

Новите модели в нашата ДНК доста наподобяват Интернет, само дето са с неограничен обхват и възможности. Нашият потенциал също е безграничен. Съзнанието ни започва да работи с повече лекота и в хармония с нашата ДНК. Колкото по-пълноценна става комуникацията ни с Вселената, толкова повече се пробужда съзнанието ни.

Нашите деца слушат не само с умовете, но и с целите си тела. Нещо повече, енергийните им полета са настроени на много по-широк обхват за приемане и предаване. Децата на новото време общуват с нашия свят с всяка своя частица и светът им отговаря. Но чуваме ли ги истински ние?

Съзнанието и умът не са едно и също нещо. Умът е чисто логическа конструкция — инструмент, който сме разбили с цел да оцелеем като човешки същества. Като част от нашата защитна система, той разсъждава, измерва количества и ни осведомява за напредъка ни в течение на нашите преживявания. Съзнанието не е и нашето его, а същината на истинското ни аз. То не е затворено в тялото и лесно може да пътува в други времена, места и реалности, както в реално време, така и насън. Съзнанието се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината, и е в състояние да ни достави всичко, от което имаме нужда — информация или опит от всяко място от Творението.

Съзнанието е онова, което влиза в образуващите се клетки при зачеването. То носи спомените ни от миналите прераждания; тъкмо затова понякога имаме «дежа вю». Ние вече сме били там. Именно по тази причина ни се случва да имаме чувството, че познаваме някого отдавна, макар да го виждаме за пръв път. То е, защото сме го познавали преди. Съзнанието е онова, което се простира отвъд реалността тук и сега и ни снабдява с интуитивна информация за миналото, настоящето и бъдещето. То е онази част от нас, която е винаги нащрек и знае за всичко в света. Съзнанието може да мести планини, да променя формата на материята, да пътува във времето и пространството и дори в други измерения на реалността. То е в състояние да предизвика изцеление на най-дълбоко равнище, като установи контакт със съзнанието на други и чувства и знае какво преживяват те. То е най-голямата сила и най-дълбоката ни чувствителност.