Мег Лоузи: Децата на новото време

И все пак безброй Деца на новото време продължават да живеят пренебрегвани. Макар склонността ни като общество е да класифицираме и категоризираме, все още нямаме параметри, в които да се впишат тези невероятни деца. Това е, защото те не се поддават на ограничаващи категории, дори ги правят на пух и прах. Децата на новото време не са насърчавани и възпитавани по начини, подходящи за техните дарби. Тъкмо затова те имат проблеми във всички аспекти от живота си. Много от тях страдат от липса на грижи под някаква форма, най-често поради невежество от страна на родители и обгрижващ персонал по отношение на истинската природа и източника на особеностите на тези деца. Това не се прави нарочно. В много от случаите тези малчугани изглеждат като всички останали, но вътрешно са съвсем различни. Те знаят неща, за които повечето хора дори не са си помисляли (макар да са ги усещали дълбоко в себе си). Като човешки същества ние често се страхуваме от онова, което не разбираме. За мнозина религиозните вярвания, историческите документи и социалните норми и йерархия повеляват, че всеки и всичко, което е различно, трябва да бъде пренебрегвано, контролирано или укрито. Що се отнася до Децата на новото време, правим много лоша услуга на себе си и света, като не признаваме съществуването им.

Ние, хората от предишните поколения, сме забравили своя произход още с появата си на бял свят. Забравили сме своята дарба, своя Източник, своето съвършенство. Децата на новото време не само си спомнят много от онова, което ние сме забравили, но и са негово въплъщение. Тук целта ми е не да категоризирам стриктно децата, а по-скоро да изследвам явлението Деца на новото време и да разкажа техните истории. Правя го, защото това явление предоставя възможност за положителни промени в нашия свят. Насърчавам читателя да разглежда изброените тук възрастови групи като не твърде стриктни, тъй като има много ситуации, когато те се застъпват, а също и преходни енергии, които създават общи характеристики. Няма две еднакви деца, те просто притежават някои общи качества. Нивата на надареност са различни за всяко дете.

За мнозина информацията в настоящата книга може да е нещо ново. Голяма част от историите тук описват аспекти от реалността, които са извън всякаква логика. Във всеки раздел съм дала множество примери, някои от тях необикновени, други не толкова. Направила съм го нарочно, тъй като що се отнася до енергията и съзнанието, ние притежаваме както общи, така и безброй лични, уникални характеристики.

Някои от историите в настоящата книга може да подложат на сериозно изпитание доверчивостта ви, други определено ще разширят представите ви за реалността. По мое скромно мнение, това е хубаво. Аз самата никога не съм вярвала в идеите и събитията, които са описани на тези страници, докато не само се натъкнах на тях, но и ги преживях. Понякога поуката на живота е, че трябва да оставим настрана вярванията си и да погледнем истината такава, каквато е, а не каквато ни се иска да бъде.

Всеки път, когато нашата «безопасна зона» на ежедневната реалност бива подлагана на изпитание, сме склонни да се отбраняваме и затваряме съзнанието си, тъй като неизвестното ни плаши. Предлагам ви да четете този материал с открито сърце и непредубеденост, като не забравяте, че целта тук е да обогатите знанията си за реалността. Няма как да израснем без предизвикателства, които ни карат да се протегнем, за да достигнем нови висини на мъдрост и познание. И отново, важно е да не се забравя, че не всяко дете притежава качествата, за които се говори тук — също както при биологичната еволюция, отначало има смесен или неравен напредък, докато новите качества спонтанно станат норма сред населението.

Според мен, както на деца, така и на възрастни, често се лепват етикети, за да бъдат определяни, а оттам и разбирани различните типове поведение. Много от тези етикети не само са неправилни, но и в крайна сметка вредят. В момента на безброй деца се дават диагнози като СДВ (синдром на дефицит на вниманието) и СХДВ (синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието). Тези диагнози започнаха да се поставят на всички, които излизат от нормите. Дори по-лошо, тези диагнози са придружени с рецепти за лекарства, които притъпяват сетивата на малчуганите и създават удобно статукво за всички останали. Дали обаче последното е истина?

В някои отношения съвсем различните реалности, знанията за които тези деца донасят в нашия свят, може да ни се сторят плашещи, но това е, защото нямат нищо общо с досегашния ни опит. Смея да твърдя, че «нормалното» е просто възприятие, а възприятията са част от ежедневната илюзия. За да се отдалечим от илюзията, възприятията ни трябва да се променят. Нямам намерение да създавам нови етикети; целта ми по-скоро е да обясня едно съвсем реално явление. Вместо да лепим етикети на всичко, е по-добре да приемем различията и необятните дарби, които Децата на новото време донасят в нашия свят под формата на знание, мъдрост и изцеление — и дори онова, което си спомнят далеч отвъд ежедневната ни действителност.