Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

— Какво искате да кажете?

Достопочтеният Галахад се поколеба за миг.

— Виж, скъпа моя, ако говорим по същество, знаейки колко силно се вълнува сестра ми Констанс по повод книгата с моите спомени, аз отидох при нея и й поставих въпроса ребром. „Кларънс — рекох й — не е човекът, който ще се възпротиви на кое да е бракосъчетание, стига да не очакват от него да ходи на сватбата. Истинската пречка си ти — й рекох. — Ти и Джулия. А ако двамата с теб се разберем, ти ще можеш да предумаш Джулия за пет минути. Знаеш, че тя винаги се е осланяла на твоята преценка.“ И после й казах, че ако престане да се държи като противотанково заграждение, аз на свой ред ще се откажа от намерението да публикувам своите спомени.

Сю не можеше да намери думи.

Затова пък Пилбийм, който поради ясното тихо време бе чул всичко, можеше да намери много. Единствено деликатното естество на настоящото му положение го възпря от това да ги произнесе, при това за една бройка. Той видя как петстотин чудни шумолящи лирички се изплъзват от дланта му и изпърхват като бели лястовици в небитието. Безмълвна ярост го задавяше. В цял Лондон и околните графства се брояха на пръсти мъжете, на които петстотин лири се нравеха по-силно, отколкото на П. Фрубишър Пилбийм.

— О! — промълви Сю. Нищо повече. Откри, че по страните й текат сълзи, но не се срамуваше от тях.

— Хайде, стига! — запротестира Достопочтеният Галахад. — Какво толкова?

— Просто не знам какво да кажа.

— Тогава не го казвай — рече Галахад, видимо облекчен. — Боже мой, да не мислиш, че ме е грижа дали проклетата книга ще се публикува или не? Може би само… Не, положително не ме е грижа. Само щеше да създаде куп неприятности. Пък и знаеш ли какво ще взема да направя? Ще я завещая на народа със заръка да се отпечата след сто години, та да ни видят що за чешити сме били. Завет към идните поколения и тъй нататък. Какво ще кажеш?

— О! — твърдеше Сю.

Достопочтеният Галахад се изкиска.

— И все пак жалко, че светът ще трябва да чака цели сто години, за да чуе историята за младия Парслоу-Парслоу и стридите. Ти стигна ли до нея?

— Боя се, че не успях да прочета кой знае колко — призна Сю. — Непрестанно си мислех за Рони.

— Така ли? Е, слушай тогава. Ти поне няма нужда да чакаш до другия век. Това се случи на надбягванията в Аскът, в годината, в която Мартингейл взе купата…

Долу под тях Пърси Пилбийм се надигна от храста. Вече не даваше пет пари дали ще го видят. Той все още беше гост в тая провинциална дупка и ако като такъв не беше длъжен да се крие и можеше да изскача от храстите, когато намери за добре. Иначе къде отиваше прословутото английско гостоприемство? Намерението му бе да изтърси от нозете си прахта на замъка Бландингс, да прекара нощта в „Гербът на Емсуърт“ и още на другата сутрин да се прибере в Лондон, където бе уважаван и ценен.

— И тъй, скъпа, младият Парслоу…

Пърси Пилбийм не поспря, за да чуе. Историята със стридите не значеше нищо за него. Той се обърна и лятната нощ го погълна. Някъде в тъмнината един бухал нададе своето „Ууу“ и на него му се стори, че долавя присмех в протяжния звук. Смръщи чело и зъбите му чатнаха.

Само да можеше да открие тази птица, щеше да й даде да се разбере.

Галахад — един от рицарите на Кръглата маса в легендите за крал Артур, образец за нравствена добродетел. — Б.пр.

Има се предвид Антоний Велики, живял през III или IV век, един от учредителите на монашеския живот, устоял на безброй съблазни. — Б.пр.

Весел, жизнерадостен женкар, прелъстител и гуляйджия, герой от прочутата трагедия на английския поет и драматург Никълас Роу (1674–1718) „Разкаялата се хубавица“. — Б.пр.

Омлет с гъби (фр.). — Б.пр.

Съд за дребни престъпления, съществувал във Великобритания до 1949 г. — Б.пр.

Улица в централната част на Лондон. — Б.пр.

Библейският герой Самсон сринал храма, разгневен на невярната си съпруга, и двамата загинали под развалините му. — Б.пр.

Крал Коул (King Cole) — легендарен британски крал и обичащ чашката веселяк. — Б.пр.

Шекспир, „Макбет“, I действие, V сцена. — Б.пр.

Задушено (фр.). — Б.пр.

Шекспир, „Юлий Цезар“, IV действие, III сцена. Превод на Валери Петров. — Б.пр.

Благородството задължава (фр.). — Б.пр.

Персонажи от „Алиса в страната на чудесата“. — Б.пр.