Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

Болезнена сцена в спалня

Мъж, лежал под легло в продължение на половин час и принуден да слуша през това време диалог, съпровождащ помирението на две влюбени души, рядко изглежда в най-добрата си форма или се чувства годен за човешка консумация. В косите на Бакстър имаше вълма, по дрехите му вълма и прах, а по лицето вълма, прах и концентрирана омраза към цялото човечество. Лорд Емсуърт, който бе подготвен за подобна психопатична гледка, откри едновременно с почуда и задоволство, че очакванията му са надминати. Той стисна по-здраво дръжката на револвера и за да се прицели по-добре, го вдигна на височината на рамото си, като затвори лявото си око и остави дясното да присвятква по дължината на цевта.

— Имай предвид, че те държа на мушка, драги — рече кротко той.

Рупърт Бакстър още не бе започнал да дращи с нокти страните си, но изглеждаше на ръба на това сетно средство за самоизразяване.

— Не дръжте тая проклетия насочена срещу мен!

— Ще я държа и още как — рече натъртено лорд Емсуърт. Той не бе от хората, които търпят да им нареждат в собствения дом. — И при най-малкото рязко движение…

— Кларънс! — Гласът принадлежеше на лейди Констанс. — Свали веднага пистолета.

— Няма пък!

— Кларънс!

— Добре де, добре.

— А сега, господин Бакстър — рече лейди Констанс, продължавайки да доминира над ситуацията в своя неповторим маниер, — сигурна съм, че ще ни дадете някакво обяснение.

Възбудата й бе отминала. Не бе присъщо на тази силна жена да остава дълго в подобно състояние. Тя бе изживяла силен стрес, но вярата й в нейния идол оставаше непоклатима. Колкото и удивително да изглеждаше отстрани поведението му, тя бе сигурна, че той ще може да го обоснове по напълно задоволителен начин.

Бакстър не отвърна. Неговото мълчание даде на лорд Емсуърт възможност да проветри своите собствени виждания.

— Да обясни? — Тонът му бе сприхав, тъй като графът негодуваше срещу безцеремонния похват, с който сестра му го бе изместила от фокуса на събитията. — Какво, за Бога, има да се обяснява? Нещата са очевидни.

— Не мога да кажа, че успявам докрай да вникна в тях — промърмори Достопочтеният Галахад. — Човек под леглото. Защо? Какво прави там? Какво изобщо търси в тази стая?

Лорд Емсуърт се поколеба. Той бе мекосърдечна натура и чувстваше, че онова, което има да казва, е по-добре да се каже в отсъствието на Бакстър. Но тъй като явно нямаше друг изход, отвори уста.

— Скъпи Галахад, помисли!

— А?

— Онази работа със саксиите. Не се ли сещаш?

— О! — Разбиране просветна в монокъла на Достопочтения. — Искаш да кажеш, че…

— Именно.

— Да, да. Разбира се. Имаш предвид пак някой от ония пристъпи?

— Точно така.

Това не бе първият случай, при който лейди Констанс Кийбъл имаше възможността да чуе една теория, поддържана от двамата й братя, която тя намираше за възмутителна.

— Кларънс!

— Да, скъпа?

— Бъди така добър да престанеш с оскърбителните си подмятания.

— Боже милостиви! — Лорд Емсуърт бе уязвен до дън нежната си душа. — Те това ми харесва! Какво толкова съм казал?

— Много добре знаеш какво.

— Ако става дума за това, че по най-деликатен начин съм напомнил на Галахад, че горкият Бакстър не е напълно…

— Кларънс!

— Какво си разповтаряла „Кларънс, та Кларънс!“ Все едно не си разбрала досега, че умът на човека е помрачен. Кой ме замерва със саксии посред нощ? Кой скочи през прозореца само преди няколко часа? Кой се мъчеше да ме убеди, че Бийч…

Тук вече Бакстър се намеси. Имаше теми, по които намираше за най-уместно да мълчи, но поне по тази можеше да се изкаже свободно.

— Лорд Емсуърт!

— А?

— Току-що ми се удаде възможност да науча, че въпросният Бийч не е бил главният инициатор за кражбата на вашата свиня. Но със сигурност установих, че е замесен в съучастничество.

— В какво?

— Помагал е — поясни Бакстър, като скръцна леко със зъби. — Човекът, извършил същинското престъпление, е вашият племенник Роналд.

Лорд Емсуърт се обърна към сестра си с триумфиращия поглед на човек, доказал най-сетне правотата си.

— Ето! И сега ли ще ми кажеш, че не му хлопа дъската? Не бива така, Бакстър, драги — продължи той, помахвайки укорително с револвера към бившия си подчинен. — Излишно е да напрягаш мозъка си със съчиняването на разни дивотии.

— Вредно е за кръвното налягане — съгласи се Достопочтеният Галахад.

— Императрицата бе открита тази вечер в твоята каравана — рече лорд Емсуърт.