Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

Лорд Емсуърт не се впусна в спор. Колата вече бе спряла пред парадния вход. Вратата беше отворена както винаги през летните месеци и деветият граф, придружен от брат си Галахад, изкачи тичешком стълбите към фоайето. Щом се озоваха вътре, до ушите им достигна шум от топуркащи крака. В следващия миг откъм горния етаж се появи хвърковатата фигура на Пърси Пилбийм, който вземаше по четири стъпала наведнъж.

— Мили Боже! — промълви лорд Емсуърт.

Ако Пилбийм бе чул тези думи или видял говорещия, то това по нищо не си пролича. Човекът явно нямаше време за губене. След като се стрелна през фоайето повече в стила на подплашена газела, отколкото на собственик на частно бюро за разследвания, той се изгуби в мрака навън. Предницата на ризата му бе черна от мръсотия, яката му се ветрееше отпрана и доколкото лорд Емсуърт успя да различи в краткия миг, в който му се удаде да го фокусира, едното му око бе насинено. В следващата секунда отгоре със същата скорост се зададе и профуча край тях запенената фигура на Рони Фиш.

Лорд Емсуърт си създаде напълно погрешна концепция за развилите се събития. Той нямаше как да знае какво бе станало в Градинската стая, когато Пилбийм, вдъхновен от алкохола и възбуден от мисълта, че тъкмо сега е моментът да се вмъкне и да сложи ръка върху ръкописа със спомените на Достопочтения Галахад, се бе изкачил по водосточната тръба, за да претвори плана си в действие. Той и не подозираше за острия смут, изживян от детектива, когато се бе озовал лице в лице с изправения в зловещо очакване Рони Фиш. Той бе в неведение за последвалата суматоха, приключила със спонтанния порив на Пилбийм да си плюе на петите, за да спаси живота си. Единственото, което виждаше, бяха двама мъже, носещи се устремно към откритите простори, и не му бе нужно да търси дълго тълкуванието на този феномен.

Бакстър, заключи той, бе изпаднал в амок, и то с такава безкомпромисна вихреност, че силни мъже се пръсваха в паника пред него.

Макар и благ по природа и любител на мирния и безбурен провинциален живот, деветият граф, подобно на цялата британска аристокрация, бе направен от качествен материал. Съдбата бе решила тъй, че по време на службата му в Шропширската кавалерийска част Отечеството не го бе призовало да го спасява. Но ако бе чул подобен зов, Кларънс, девети граф Емсуърт, би отвърнал с едно незабавно „Бога ми! Разбира се. Тутакси!“, подобно на всеки от кръстоносните му предци. И в шестдесетата му година този древен огън още не бе угаснал. Достопочтеният Галахад, който се бе зазяпал подир отпрашилата навън процесия през запотения си от почуда монокъл, се обърна и установи, че е сам. Лорд Емсуърт бе изчезнал. Скоро той го зърна отново. Върху приветливите черти на лицето му бе легнал израз на мрачна решимост. В ръката му имаше пистолет.

— А? Какво? — примигна Галахад.

Главата на семейството не отвърна. Той се придвижваше по посока на стълбите. По същия безмълвен неотвратим начин един друг Емсуърт бе настъпвал навремето срещу врага при Ажанкур 14 14 Битката при Ажанкур (1415 г.) в Северна Франция, където войските на Хенри V са разгромили френската армия по време на Стогодишната война. — Б.пр. .

Крякане на разтревожена кокошка накара Достопочтения да се обърне отново.

— Галахад! Какво е това? Какво става тук?

Той доведе до знанието на сестра си фактите такива, каквито ги знаеше.

— Кларънс току-що се качи горе с пистолет.

— С пистолет!

— Да. И доколкото видях, беше моят. Надявам се да се грижи за него добре.

Лейди Констанс отбеляза отлично време нагоре по широкото стълбище. Краката й се движеха тъй чевръсто, че успя да стъпи на площадката на втория етаж дълго преди Достопочтеният да я настигне.

И докато стояха там рамо до рамо, един глас се разнесе от дълбините на коридора.

— Бакстър! Излез! Хайде, Бакстър, драги, няма да повтарям.

В надбягването до вратата на стаята, от която явно долитаха тези думи, лейди Констанс взе добър старт и би Достопочтения с около две конски дължини. Поради това тя първа видя една гледка, необичайна дори за замъка Бландингс, макар тук понякога да се бяха случвали странни неща.

Младата й гостенка, госпожица Шунмейкър, стоеше край прозореца с развълнуван и тревожен вид. Брат й Кларънс, насочил вещо револвера от бедро, се взираше напрегнато в леглото. А изпод него като костенурка, показваща се от черупката си, бавно изпълзяваше очилатата глава на Незаменимия Бакстър.