Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

— Бийч — рече, — докъде се простират сведенията ти?

— Аз знам всичко, сър.

— Всичко?

— Да, сър.

— Като например…

— Осведомен съм, че името на младата дама е Сю Браун. И според моя източник тя участва във вариететната програма на театър „Регал“.

— Ти си цяла енциклопедия.

— Да, сър.

— Аз искам да се оженя за госпожица Браун, Бийч.

— Искрено подкрепям подобен стремеж от ваша страна, сър — рече икономът с бащинска усмивка.

Сю се улови за тази усмивка.

— Рони! Всичко е наред. Аз вярвам, че този човек ни е приятел.

— Разбира се, че е приятел! Старият Бийч. Откак се помня, винаги е бил до мен, предан като скала.

— Искам да кажа, че той няма да ни издаде.

— Аз, госпожице? — възкликна Бийч, потресен. — Не съм и помислял подобно нещо.

— Злато човек си, Бийч!

— Благодаря ви, сър.

— Бийч — рече Рони. — Настъпи мигът за действие. Никакво бавене повече. Трябва веднага да отработя нещата с вуйчо Кларънс. Още щом се върне довечера, ще отида при него да го тресна със съобщението, че Императрицата на Бландингс е в лесничейския дом. И тогава, докато е още немощен, ще му тресна и вестта за годежа.

— За жалост, господин Роналд, животното вече не се намира там.

— Преместил си го?

— Не аз, сър. Господин Кармъди. По една злополучна случайност той ме откри да го храня днес следобед и го взе, за да го отведе в скривалище, с чието месторазположение не съм запознат.

— Но, за Бога, това ще провали целия план. Къде е той?

— Желаете ли да го потърся, сър?

— Разбира се, че желая да го потърсиш. Веднага върви да го питаш къде е свинята. Кажи му, че въпросът е съдбовен.

— Много добре, сър.

Междувременно Сю слушаше озадачено този свински разговор.

— Нищо не разбирам, Рони.

Младежът крачеше възбудено из стаята. Веднъж той мина тъй близо до спотайващия се в уютното си убежище бивш секретар, че последният успя да мерне глезен, обут в чорап с бледолилава шарка отстрани. Това бе първата прелестна гледка от доста време насам, но той се оказа неспособен да й се наслади по достойнство.

— Няма как да ти обясня сега — рече Рони. — Много е сложно. Но мога да ти кажа едно. Без свинята отиваме на кино.

— Рони!

Младежът бе спрял да кръстосва стаята. Той стоеше неподвижно, напрегнал слух.

— Какво е това?

Рони се юрна към балкона, надзърна през парапета и се върна на пръсти.

— Сю!

— Какво!

— Това е оная змия Пилбийм. Изкачва се по водосточната тръба!

От мига, в който напусна портала на Мачингъм Хол и пое по обратния път към замъка Бландингс, в автомобила марка „Антилопа“, отнасящ лорд Емсуърт, сестра му лейди Констанс Кийбъл и брат му, Достопочтения Галахад Трипуд към къщи от прекъснатата им вечерна визита, цареше гробовна тишина.

В светлината на онова, което Милисънт, като фронтови очевидец, бе преразказала на Хюго по телефона за семейната битка, бушувала около трапезата на сър Грегъри Парслоу-Парслоу, подобен факт вероятно изглежда странен.

Обяснението, както и всички обяснения, бе просто. То се състоеше в единствената дума „Антилопа“.

Поради обстоятелството, че някакво дребно вътрешно неразположение бе изкарало от строя „Испано-Суиса“-та, с която замъкът Бландингс ходеше обикновено на вечеря, Вул, шофьорът, се бе видял принуден да прибегне до тази резервна по-нисша кола, а всеки, притежавал някога „Антилопа“, е наясно, че в нея липсва стъклена преграда, която да отделя водача от пасажерите. Той е там, сред самите тях, жаден и готов да чуе всичко, което се каже, и своевременно да го предаде до най-излишната подробност в помещенията на прислугата.

При тези обстоятелства, макар единствената алтернатива на речта да изглеждаше спонтанното възпламеняване, малката компания стискаше своите мисли за себе си. Те страдаха, но стискаха зъби. Трудно би могла да се намери по-нагледна илюстрация на всичко онова, което се съдържа в добрата, стара фраза noblesse oblige 12 12 Благородството задължава (фр.). — Б.пр. . И с особена гордост трябва да изтъкнем лейди Констанс. Тя бе жена, поради което тежестта на мълчанието лягаше най-непосилно върху нейните плещи.

Имаше моменти по време на пътуването, когато дори гледката на големите червени уши на Вул, щръкнали в копнеж да узнаят причината за това внезапно и сензационно завръщане, едва стигаше, за да възпре лейди Констанс да каже на своя брат Кларънс какво точно мисли за него. Още от детските им години той нито веднъж не се бе доближавал до нейния идеал, но никога досега оценката й за него не бе падала тъй ниско, както в мига, когато го бе чула да дава своята благословия за съюза на племенницата й Милисънт с един младеж, който, освен че нямаше пукната пара, на всичко отгоре й причиняваше с присъствието си неописуемо нервно страдание, от което започваше да се друса неудържимо като при делириум тременс.