Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

Отсреща цареше мъртва тишина. Като че ли откровението за чистата любов на един младеж бе лишило лорд Емсуърт от дар слово. Едва минута по-късно, след като бе казал шест пъти „Ало!“ и два пъти „Такова… чувате ли ме?“, Хюго прозря, че напусто е излял двеста и седемдесет думи най-чисто красноречие.

Естественото му огорчение от това откритие чувствително намаля, когато гласът на Милисънт внезапно продъни слуха му.

— Ало!

— Ало!

— Ало!

— Ало!

— Ало!

— Ало!

— Слушай, Хюго! — Тя говореше с радостната възбуда на момиче, току-що излязло от епицентъра на семейна свада. — Слушай, Хюго, тук нещата май тръгват като по масло. Току-що изтърсих на чичо Кларънс, че искаме да се оженим!

— Същото направих и аз. Само че него го нямаше.

— Казах му: „Чичо Кларънс, не си ли благодарен на господин Кармъди, задето ти откри свинята?“, а той отвърна: „Да, да, да, да, да, как иначе. Чудно момче! Чудно момче! Винаги съм го харесвал.“ Тогава му казах: „Ами дали случайно би имал нещо против да ми позволиш да се омъжа за него?“ и той каза: „Ъъ, какво? Да се омъжиш?“ — „Да — рекох. — Да се омъжа.“ И той отговори: „Разбира се, разбира се, разбира се, разбира се, на всяка цена.“ После леля Констанс изпадна в истерия, а чичо Гали й каза, че само разваля настроението на хората и трябвало да се засрами, задето завира пръти в колелата на една красива любов, а чичо Кларънс продължи да повтаря: „Разбира се, разбира се, разбира се.“ Не знам какво мисли старият Парслоу за цялата работа. Той само си седи на стола, гледа в тавана и се налива с бяло вино. На иконома не му издържаха нервите и се оттегли в края на първия рунд. Засега толкова, отивам да видя как се развиват нещата. Ти стой на телефона.

Малко е вероятно един мъж, за когото Щастието и Злочестието се полюшват на везните на три мили разстояние и който не разполага с друго средство да научи резултата освен телефонната жица, да тресне нетърпеливо слушалката. Хюго стоеше напрегнат и бездиханен като човек, следящ по радиото боксов двубой, върху чийто изход е заложил половината си състояние. Едва когато един жизнерадостен глас заговори до него, той разбра, че уединението му е нарушено, и то не от кой да е, а от самия Пърси Пилбийм.

Пилбийм преливаше от доволство. Той се полюшваше леко и усмивката му бе по-широка и лъщяща от тази на един въздържател.

— Привет, Кармъди — рече Пърси Пилбийм. — Ето те и теб, Кармъди. Скъпият Кармъди.

Хюго се досети, че има да казва нещо на този човек.

— Ей, ти! — изрева той.

— Да, Кармъди?

— Искаш ли да бъдеш размазан като хлебарка?

— Не, Кармъди.

— Тогава слушай внимателно. Не си ме виждал да пъхам оная свиня в караваната. Ясно?

— Но аз те видях, Кармъди.

— Не си, ако искаш да продължиш да живееш.

Пилбийм, изглежда, се намираше в състояние не само на изострена схватливост, но и на сговорчивост.

— Нито дума повече, Кармъди — рече дружелюбно. — Прекрасно те разбирам. Ти не искаш никой да узнае, че съм те видял да тикаш в караваната онова прасе. Абсолютно, Кармъди. Абсолютно.

— Опичай си акъла.

— Ще го опичам, Кармъди. О, да, Кармъди, ще го опичам. А сега отивам да се поразходя навън, Кармъди. Защо не дойдеш с мен?

— Върви по дяволите!

— Абсолютно — рече Пърси Пилбийм.

Той обърна колебливо курса по посока на вратата, прицели се и мина през нея от първия път. Миг по-късно в слушалката се разнесе гласът на Милисънт.

— Хюго?

— Ало?

— О, Хюго, скъпи, битката приключи. Ние спечелихме. Чичо Кларънс каза: „Разбира се“ шейсет и пет пъти и току-що заяви на леля Констанс, че ако си въобразява, че може да го прави на маймуна, ще има да взема, защото му било дошло ей дотук от ей такъв да го прави все на маймуна. Всичко мина по мед масло. Те си тръгват след малко с колата. Чичо Кларънс е ангел.

— Ти също.

— Аз?

— Да, ти.

— Не съм чак такъв ангел като теб.

— Ти си много по-голям ангел, защото си архангел — рече Хюго с тона на човек, врял и кипял в небесната класификация.

— Добре, миличък. Слушай, аз мисля сега да се измъкна и да тръгна пеша към къщи. Защо не запалиш колата на Рони да минеш да ме вземеш и да отпрашим заедно, накъдето ни видят очите през поля и гори. Навън е такава прекрасна вечер.

— И още как — подкрепи я горещо Хюго. — Не вечер, а чудесия. Дай ми само две минути да изкарам колата и пет минути за път.

— Фокус-мокус! — рече Милисънт.

— Препаратус! — отвърна Хюго.