Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

— Да, има. И то е много просто.

— И кратко, надявам се? — запита нетърпеливо лорд Емсуърт, защото жадуваше да приключи с всички тези приказки и да бъде отново със своята свиня след дългата разлъка. От мисълта, че Императрицата му чезне в някаква кошмарна каравана, сърцето му се обливаше в кръв.

— Съвсем кратко — рече Рупърт Бакстър.

Единствената личност в стаята, останала до момента напълно незамесена в тази тъй болезнена сцена, беше Сю. Тя я съзерцаваше от своето място край прозореца като невинен зрител. Но сега изведнъж се оказа въвлечена в самия център на словесния въртоп. Лещите на Бакстър я обходиха от глава до пети, след което обвинителния му показалец я посочи недвусмислено.

— Дойдох в тази стая — каза той, — за да се опитам да си върна писмото, което бях написал на тази млада дама тук, която се представя за госпожица Шунмейкър.

— Естествено, че ще се представя — рече лорд Емсуърт, като откъсна неохотно мислите си от Императрицата. — Това е нейното име, драги. Ето защо — поясни бавно и членоразделно той — тя се представя като госпожица Шунмейкър. Мили Боже! — възкликна в следващия миг, неспособен да обуздае внезапния прилив на раздразнение. — Когато името на едно момиче е Шунмейкър, как иначе да се представя освен като госпожица Шунмейкър?

— Да, но нейното е Браун.

— Вижте, драги — каза лорд Емсуърт успокояващо. — По този начин само усилвате вълнението си, с което, току-виж, сте си причинили непоправими щети. Ето защо моят съвет е да се приберете в стаята си, да си сложите един хладен компрес на челото и да си отпочинете добре. Аз, от своя страна, ще изпратя Бийч да ви донесе чаша хубаво прясно мляко.

— Прясно мляко с ром — поправи го Достопочтеният Галахад. — Най-доброто средство. Помня, през деветдесет и седма познавах едно момче, което страдаше от подобни пристъпи — ти сигурно го помниш, Кларънс. Белами. Барми Белами, тъй му викахме, — та всеки път, когато…

— Тя се казва Браун! — повтори Бакстър, извисявайки глас в истерично кресчендо. — Сю Браун. Танцьорка е в театър „Регал“ в Лондон. И както по всичко личи, тайно е сгодена за вашия племенник Роналд.

Лейди Констанс нададе писък. Лорд Емсуърт даде израз на чувствата си с две-три „тц-тц“-та. Единствено Достопочтеният запази мълчание. Очите му срещнаха тези на Сю и във взора му се четеше загриженост.

— Чух Бийч да казва това в същата тази стая. Според думите му самият той е получил информацията от господин Пилбийм. Предполагам, че е достоверна. Но във всеки случай със сигурност мога да твърдя едно. Каквато и да е истинската й самоличност, тя е авантюристка, дошла тук под чуждо име. Преди по-малко от час, докато бях в пушалнята, по телефона ми предадоха телеграма от пощата в Маркет Бландингс. Беше подписана от Майра Шунмейкър и е била подадена в Париж днес следобед. Това е всичко, което имам да кажа — заключи Бакстър. — А сега ще ви оставя и искрено се надявам никога повече да не срещна когото и да било от вас. Приятна вечер!

И с ледено проблясващи очила той се отправи към вратата, ала на прага се сблъска с Рони, който тъкмо влизаше.

— Защо не гледаш къде ходиш? — го попита.

— А? — рече Рони.

— Нескопосан идиот — каза Незаменимия и изчезна.

В стаята, която току-що бе напуснал, лейди Констанс Кийбъл се бе превърнала в смразяващ, заплашителен обелиск. По природа тя не беше забележително висока, но сега се възвисяваше като нещо огромно и ужасно и Сю потръпна пред нея.

— Рони! — изпищя безсилно тя.

Това бе викът на самка в беда, призоваваща своя закрилник. Вероятно по същия начин бе пищяла към мъжа с тоягата пещерната прапрабаба на Сю, притисната до стената от някой саблезъб тигър, какъвто лейди Констанс Кийбъл тъй силно наподобяваше в момента.

— Рони!

— Какво става тук? — попита последният от рода Фиш.

Той дишаше доста учестено, тъй като гонитбата се бе оказала нелека. Излязъл веднъж на открито, Пилбийм бе демонстрирал невероятна форма в късия спринт. Само след двайсетина метра надолу по алеята детективът се бе откачил от преследването чрез плонж в един удобен храсталак и Рони, отказвайки се да го търси там, се връщаше в стаята на Сю да докладва. Учудването му бе значително, когато установи, че в негово отсъствие тази стая се е превърнала в конгресна зала.

— Какво става тук? — попита той, обръщайки се към конгресмените.

Обелискът в лицето на лейди Констанс се извъртя към него.

— Роналд, кое е това момиче?