Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

Това бе сцена, която много хора биха намерили за трогателна. Лейди Констанс Кийбъл категорично не спадаше към тяхното число.

— Да оставим спомените настрана, Галахад — рече тя. — Въпросът сега е…

— Въпросът сега е — поде жарко Достопочтеният, — че този млад Фиш тук иска да се ожени за дъщерята на Доли Хендърсън и аз съм изцяло „за“. И се надявам, Кларънс, че и ти поне веднъж в живота си ще проявиш капка разум и ще ги подкрепиш като мъж, англичанин и спортсмен.

— А? — рече деветият граф. Мислите му отново бяха придобили свински окръглености. Дори ако се приемеше, че Бакстър е хранил Императрицата, дали й бе давал точно каквото трябва и в нужните количества?

— Ти сам виждаш какво чудесно момиче е тя.

— Кой?

— Госпожица Браун.

— Очарователна — съгласи се любезно лорд Емсуърт и се върна към тревогите си.

— Кларънс! — кресна лейди Констанс, отърсвайки го набързо от тях.

— А?

— Ти няма да дадеш съгласието си за този брак.

— Кой казва?

— Аз казвам. А си представи и какво ще каже Джулия, като разбере.

Тя не можеше да приведе по-внушителен аргумент. Лейди Джулия Фиш, вдовица на покойния гвардейски генерал-майор сър Майлс Фиш, не се появява на страниците на тази хроника. Ето защо ние не знаем нищо за огнедишащия й взор, властната брадичка, решително стиснатите устни, нито пък за нейния глас, който в определени случаи — като например при смъмряне на кривнал от правия път брат — бе способен да изкара пришки върху една по-чувствителна кожа. Лорд Емсуърт бе в течение на всички тези обстоятелства. Той имаше опит с тях още от ранно детство. Представата му за щастие се състоеше в това да бъде там, където лейди Джулия не е. При мисълта как тя пристига в замъка и го приклещва в библиотеката да му търси сметка, втечни и мозъка в костите му. До този миг той бе преизпълнен от най-доброто намерение да стори всичко, което поискаше от него мнозинството от присъстващите. Ала сега се задвоуми.

— Мислиш, че Джулия не би одобрила?

— Естествено, че Джулия не би одобрила.

— Джулия е магаре — каза Достопочтеният Галахад.

Лорд Емсуърт разгледа това твърдение в светлината на известните му факти и бе склонен да го приеме. Но то не променяше същността на нещата.

— Смяташ ли, че ще се държи неприятно, като разбере?

— Смятам.

— В такъв случай… — Лорд Емсуърт направи пауза. После една странна мека светлина изпълни погледа му. — Е, ще се видим по-късно — рече той. — Отивам да се видя със свинята.

Оттеглянето му бе тъй внезапно, че успя да свари дори лейди Констанс неподготвена. Той вече бе извън стаята и ситнеше по коридора, докато сестра му се съвземе достатъчно, за да реагира. Тогава тя бързо го последва и останалите можаха да чуят заглъхващия й глас надолу по стълбите. „Кларънс! — крещеше той. — Кларънс!“

Достопочтеният Галахад се обърна към Сю и заговори със стегнат, но при все това успокояващ глас.

— Срамота е да се натрапват на гостите милите семейни свади на един стар английски род — рече той, потупвайки я по рамото като човек, който, ако нещата са се били стекли по-благоприятно и ако през деветдесетте години не е имало редовна връзка по море с Южна Африка, би могъл да й бъде баща. — Това, от което се нуждаеш сега, скъпа моя, е малко спокойствие и почивка. Хайде, Роналд, да вървим. Мястото, където трябва да продължи този разговор, се намира извън тази стая. А ти не падай духом, момичето ми. Играта още не е загубена.

Сю поклати глава.

— Нищо няма да излезе — промълви безнадеждно тя.

— Не бъди толкова сигурна — отвърна Галахад.

— Аз знам едно — рече Рони. — Ще се оженя за теб напук на целия свят. Това е! По дяволите, мога и да работя, ако се наложи.

— И като какъв ще работиш? — полюбопитства Достопочтеният.

— Като какъв ли? Ами… ъъ… като някакъв.

— На трудовия пазар — рече Галахад, който не хранеше никакви илюзии по отношение на своята плът и кръв — цената на всеки от членовете на това семейство не надвишава три пенса и половина годишно. Не! Нашата единствена цел сега е да накараме стария Кларънс да клекне, а това означава разговори и дебати, които е по-добре да се състоят другаде. Ела с мен, моето момче. Довери се на своя късмет. През живота си съм виждал и по-отчайващи случаи от твоя да завършват с фанфари и фойерверки.

Сю стоеше на балкона, загледана в нощта. Кадифен мрак обгръщаше света и от неговата сърцевина извираше шумоленето на листа и чистият сладостен мирис на влажна пръст и цветя. Излезлият ветрец поклащаше клоните на близката върба. Някъде сред тях сънно пропяваше птичка, а отдалеч се носеше звънливият ромон на вода.