Пэлем Вудхауз - Гръм и мълнии в Бландингс

— А? — Рони бе обхванат от известно смущение, но се постара да не го показва. Изражението на леля му не му допадаше, но това си беше така открай време. Нещо явно ставаше, но той реши да заложи на безгрижното самообладание. — Как, не я ли познаваш? Госпожица Шунмейкър. Дето ни видя заедно в Лондон.

— А случайно да се казва Браун? И да е вариететна актриса?

— Ами да — съгласи се тутакси Рони. Това бе същинска бомба, но Итън и Кеймбридж й устояха с чест. — Ами да — каза той, — на практика е така.

Лейди Констанс като че ли си глътна езика. И толкоз по-добре, съдейки по изражението на лицето й.

— Между другото тъкмо се канех да ти кажа — продължи Рони. — Ние сме сгодени.

Лейди Констанс се окопити достатъчно, за да произнесе една-единствена дума.

— Кларънс!

— А? — рече лорд Емсуърт. Неговите витаеха далеч.

— Чу ли?

— Какво?

Отвъд прага на неистовите чувства, лейди Констанс изведнъж бе обхваната от мразовито спокойствие.

— Ако случайно си достатъчно заинтересуван, за да чуеш — отвърна тя, — мога да те осведомя, че Роналд току-що обяви намерението си да се ожени за една вариететна танцьорка.

— О, а? — рече лорд Емсуърт. Дали бе възможно, чудеше се той, човек с лабилната психика на Бакстър да е пропускал да храни Императрицата редовно? Тази мисъл бе като потрепваща стрела, забучена в гръдта му. Посърнал от тревога, той се заизнизва към вратата и почти я беше достигнал, когато долови, че сестра му още не е свършила да му говори.

— И тъй, това ли е всичко, което имаш да кажеш по въпроса?

— А? По кой въпрос?

— Онова, което от известно време полагам усилия да доведа до знанието ти, е — поясни лейди Констанс с маниерна учтивост, — че твоят племенник Роналд обяви намерението си да се свърже посредством брак с вариететната трупа на театър „Регал“.

— Кой?

— Роналд. Това е Роналд. Той желае да се ожени за госпожица Браун, танцьорка. Това е госпожица Браун.

— Много ми е приятно — каза лорд Емсуърт. Той може и да бе малко завеян, но притежаваше обноските на старата школа.

Рони се намеси. Настъпил бе мигът да изиграе решаващия коз.

— Тя не е обикновена танцьорка.

— След като се е решила да дойде в замъка Бландингс под чуждо име, не се и учудвам — рече лейди Констанс. — За подобно нещо се иска необичайна предприемчивост и хладнокръвие.

— Имам предвид — продължи Рони, — че като знам какъв ненадминат сноб си, лельо Констанс… с две думи бащата на Сю е служил в Ирландския гвардейски полк.

— Като редник? Или ефрейтор?

— Като капитан, фамилията му е…

— Котърли — обади се плахо Сю.

— Котърли — рече Рони.

— Котърли!

Последното принадлежеше на Достопочтения Галахад, който зяпаше Сю с увиснала челюст.

— Котърли? Да не става дума за Джак Котърли?

— Не знам дали е Джак — каза Рони. — Но въпреки това се е казвал Котърли и е служил в Ирландския гвардейски полк.

Достопочтеният продължаваше да зяпа Сю.

— Боже мой! — извика той със странна пискливост в гласа. — Да не би майка ти да е Доли Хендърсън, която навремето пееше в „Оксфорд“ и „Тиволи“?

Не за пръв път Рони изпита усещането, че вуйчо му Галахад трябва да бъде настанен в определен тип специализирано здравно заведение. Защо му трябваше да въвлича Доли Хендърсън! Да подчертава вариететния аспект Хендърсън точно в този етап на пренията! Да съсипва всичко, като навира носовете на присъстващите в Хендърсъновата страна на нещата тогава, когато бе от жизнено значение да се придържа единствено към Котърли, само Котърли и нищо освен Котърли. Рони въздъхна сломено. Стаите с решетки и тапицирани стени, чувстваше убедено той, бяха измислени специално за вуйчо Галахадовците на тоя свят и никой вуйчо Галахад не биваше да се оставя да скита на воля извън тях.

— Да — каза Сю. — Тя е.

Достопочтеният вече пристъпваше към нея с прострени напред ръце. Приличаше досущ на баща от мелодрама, посрещащ блудната си дъщеря.

— Да пукна дано! — рече той и повтори три пъти това пожелание. Сетне хвана отпуснатите длани на Сю и ги стисна нежно. — Откакто те зърнах, се мъча да се сетя на кого ми напомняш, мило мое момиче. Ще повярваш ли, че през деветдесет и шеста, седма и осма аз бях лудо влюбен в твоята майка? Знаеш ли, че ако проклетото ми семейство не ме беше натирило в Южна Африка, щях положително да се оженя за нея? Уверявам те, това е самата истина. Но те всички дружно ме натъпкаха в парахода, а когато се върнах, младият Котърли вече ме беше изтикал. Тъй, тъй!