Алек Попов - Мисия Лондон

- Чудесна вечер! - отбеляза безгрижно Зиблинг.

- Хъм - промърмори посланикът и си каза: „Толкова хубаво не е на хубаво.“

Танцуващия с огъня ценеше високо знаковата система на Дивия запад. Специално за случая той беше подбрал най-доброто от гардероба си: нова дънкова риза с живописни апликации върху джобовете и яката в стил Уили Нелсън, неизменните кожени панталони и червеникави ботуши е обковани носове. На кръста му блестеше огромна тока.

Художникът изчакваше публиката да се събере, мълчаливо изправен по средата на фоайето, е разпуснати коси и наведена глава като шаман, вглъбен в тайните на душата. Концентрираше се върху думичките, които трябваше да каже на английски. Проклети думички! Боеше се да не му избягат в последния момент, въпреки че ги беше ковал в паметта си цяла сутрин. Езиците не бяха силната му страна. Как беше началото: „Respectable quests? [25] Уважаеми гости… “, мамка му! Тъпанджията се появи в горния край на стълбите и започна да почуква подканящо по тъпана.

„Respectable quests, dear queen“? He, не се казва така, по дяволите! А как? След малко ще бъдете свидетели на една небивала демонстрация, зачената в лоното на най-първичната стихия, огъня! А сега на английски. Как беше „първична стихия“? Ами „зачената в лоното“? Да се еба в главата проста, откъде ги наизмислих! Е, майната му! Аз да не съм оратор, аз съм художник, заключи той; нека творбата ми да говори вместо мен!

Танцуващия с огъня повдигна глава и произнесе бавно и отчетливо:

- Here, the Fire Lady comes!

В гърдите на присъстващите пролази странен хлад, сякаш току-що бе възвестено Второто пришествие. Стажантът, който не очакваше такъв рязък старт, трескаво затършува из джобовете си. Танцуващия с огъня се ослуша да чуе познатото съскане на фитила, но нищо особено не последва.

- Here, the Fire Lady comes! - повтори внушително той.

В този миг Пуйчев произведе заветния пламък. Генералът инстинктивно се отдръпна, затвори вратата след себе си и побягна към дежурната стая.

Пламъкът се разрои на малки трепкащи езичета, които запълзяха по фитилите със злобно съскане. После изведнъж изчезнаха, а над паничките се извиха тънки струйки дим. Замириса на сяра. Лицата на гостите се изопнаха. Варадин и Селянова се спогледаха разтревожено. Тя понечи да каже нещо, ала думите повехнаха върху ръба на устните като шлюпки суха кожа. Тя ги изстърга със зъби. Внезапно към тавана изригна сноп червеникави искри. Последва истинска заря. Сред пламъците изплуваха размазаните контури на лице, което почти веднага бе погълнато от пушек. Сензорите на автоматичната противопожарна система реагираха мълниеносно. Дрънченето на алармата извади присъстващите от вцепенението. Настъпи суматоха. От тавана започна да пръска вода.

„Сякаш адът отвори врати - спомняше си старата мисис Кънингъм чак до края на живота си и особено в последните дни, когато един набожен свещеник често се отбиваше при нея, за да я утешава: - Да, аз видях ада. Разбрах какво ме очаква, заради начина ми на живот, заради това, че бях дръзнала да се уподобя на Нейно величество. (Пауза.) Когато пламъците избухнаха, пред нас се очерта грозният лик на демон, който викаше от преизподнята. Ала най-зловещото бе, че чертите му смътно напомняха тези на покойната лейди Даяна. Всемогъщи Боже, и досега го виждам! На мястото на очите искряха ослепителни синкави огньове. Внезапно от устата на звяра изригна ален език, който почти облиза полилея. Сетне започна да излиза гъст, лютив дим. Пушекът обгърна цялото фоайе! (Пауза.) Щяхме да се издушим, ако не беше задействала противопожарната система. От тавана рукнаха потоци вода, сякаш Господ беше чул молитвата за дъжд. Зиблинг ме сграбчи за ръката и ме повлече навън. Колата чакаше пред посолството. Метнахме се вътре и отпрашихме. (Пауза.) Оттогава не съм се правила на кралица. Уплаших се. Чувствам, че звярът е наблизо и дебне да склопя очи. Какво ще стане с мен, отче?…”

- Ама къде са всички?! - извика дрезгаво Селянова, като въртеше смаяно насълзените си очи. - Your Majesty!!!

Шапката-еклер беше подгизнала като реване. Гъста жълтеникава мътилка се стелеше ниско над пода. От тавана продължаваха да църцорят струйки вода. Вара- дин кашляше в шепа. Мъчеше се да скрие злорадството, прокрадващо се дълбоко в душата му: „Сама си виновна, тъпачко!“

Танцуващия с огъня беше отлетял като прериен дух. Стажантът Пуйчев глуповато опипваше опърлените си вежди. Деворина Селянова се спусна към него и го сграбчи за реверите.