Алек Попов - Мисия Лондон

Той хвърли поглед към платото и се начумери; месото беше изчезнало.

- Ами Клинтън, дето беше в България - обади се Кишев, като бършеше гузно мазните си пръсти в една салфетка. - Той ли беше?

- Ти пък - поклати глава Данаилов. - Него тогава изобщо не го пускаха да излезе от страната, защото беше подследствен заради оная Моника.

Настъпи неловко мълчание.

- Ще гледате ли мача Лийдс-Манчестър? - благоразумно попита генералът.

Всички кимнаха облекчено.

Основното ястие беше съпътствано от кратка музикална пауза. Симпатично дуо флейта и китара озвучаваше прозаичното потракване на приборите с трубадурски мотиви от четиринайсети век.

- Искам да ви уверя, my dear, че имате страхотен готвач! - прошепна мисис Кънингъм на Селянова. - Дивечът е просто фантастичен!

Селянова се изчерви от удоволствие и отправи признателен поглед към Варадин. Самата тя не беше хапнала почти нищичко. Сетивата й бяха изтръпнали от притеснение; струваше й се, че дъвче картон. Нямаше нужда от тази груба материална субстанция! Стигаше й да попива фините аристократични вибрации, наситили атмосферата в залата. Варадин от своя страна попиваше нейните вибрации и също се чувстваше сит. Което определено не важеше за Зиблинг, нито за останалите гости. Кой казваше, че изисканите хора ядат малко?

На съседната маса господин Халваджиев гълчеше жена си на български:

- Ивон, какво чоплиш като кокошка, яж!

- Глътнах нещо, някаква костилка, може да има още - рече тя, забила нос в чинията си.

- Ами, шубе те е да не станеш дебела, знам - подразни я той.

- Майната ти!

- Никога няма да станеш - поклати глава той с известно съжаление. - Бива си я патицата, скивай баронесата как лапа! Не се страхува, че ще стане дебела.

- Защото е баронеса, дръвнико!

Като чу титлата си, баронеса Ремулад изправи глава и важно се усмихна. През цялата вечер тя се придържаше стриктно към инструктажа на Бари Лонгфелоу и избягваше да отваря уста, освен за да пъхне вътре някоя апетитна хапка. Доброто впечатление обаче се разваляше от абата на Невърбъри. Той и още неколцина караха Бари да мята погледи като мълнии.

„Ама че майтапчийски поп!“, мислеше си Халваджиев с неясна тревога, докато наблюдаваше как абатът се занася с Ивон.

В този момент сър Дефи Атууд отново изяви желание да ходи до тоалетната. За трети път! Това беше трудоемка операция, тъй като тоалетните се намираха чак на партера. Четирима студенти хванаха количката и я помъкнаха надолу по стълбите с пъшкане и ругатни, напиращи зад червените им лица. Този път жертвоготовната лейди Госип прояви учудваща коравосърдечност.

- Ааа, не! Стига толкова! - злобно просъска тя. - Искам да видя следващия номер. Оправяй се сам, клоун такъв!

Сър Дефи Атууд обаче не можеше да се оправи сам, от което следваха куп допълнителни усложнения.

Самюъл Фог се забавляваше като луд.

Междувременно светлината в залата помрачня и трапезната музика секна. Наизлязоха още музиканти, сред които и един внушителен тъпанджия със засукани мустаци, излъчен от местната българска общност. В пространството между масите, предвидено за сцена, се появи някаква странна персона с вид на читалищен деец и вдъхновено изрецитира:

- Your Majesty! Ladies and gentlemen! Предстои ви да видите един древен ритуал, наречен „Молитва за дъжд“. Оригиналният ритуал произхожда от село Кундурли в Югоизточна България, а художествената интерпретация е дело на изтъкнатата актриса Лариса Мъндева.

Тя направи кратка пауза и продължи с прочувствена интонация:

- Лято е, над изпръхналата от суша Тракийска низина не се мярка и сянка на облаче. В каменистите речни корита се прескачат гущери и жаби. Селяните угрижено крачат из пожълтелите ниви. Дори птичките са замлъкнали! Тогава селските първенци се събират и решават да се обърнат към прастарите обичаи, наследени от дедите им, за да умилостивят природните стихии. Най-личната мома на селото, Райна, ще изпълни край реката ритуалния танц за викане на дъжд.

Последните й думи заглъхнаха в ритъма на тъпана.

В залата влетя мършава босонога девойка, облечена в дълга бяла роба. Като размахваше заплашително някаква стара рамка над главата си, тя се впусна във вихрен танц около масите. „Дум, дум, дум!“, загърмя тъпанът, събуждайки езически трепети в душите на присъстващите. Запищя кавал, обади се гайда, после се включиха останалите инструменти. Гостите престанаха да се хранят, в очите им заблестяха пламъчета и скоро един подир друг започнаха да полюшват глави в такт е тъпана: дум, дум, дум.