Алек Попов - Мисия Лондон

Зад маската му на непукизъм обаче изригна грозен порой от ругатни: тоя скапаняк Мънроу! Всичко да оплеска! Ще му резна хонорара на това къркано лайно!

- Кафявите мечки са наши приятели - заключи важно мисис Кънингъм. - Следователно приятелите на кафявите мечки също са наши приятели.

Тя повдигна чашата си:

- За здравето на всички мечки по света!

„Майната ти, Мънроу“, въздъхна Зиблинг. Отекнаха френетични ръкопляскания.

- Ще ми платиш за това! - процеди посланикът.

- Човешко е да се греши - сви рамене Зиблинг.

„Е, какво пък толкова“, мислеше си госпожа Селянова, докато аплодираше речта на кралицата. При толкова ангажименти човек се обърква. Знаеше го от личен опит. Думите отлитат, фактите остават. По-важното е, че седи на масата ми, мъдро заключи тя.

Програмата се откри е изпълнение на народната певица Радка Манджурова. Беше сервиран и ордьовърът: задушени дробчета с бяло вино и салата от пресни репички a la Banicharoff

- Mmm, delicious! [22] Превъзходно! - възкликна мисис Кьнингъм, но комплиментът й остана нечут.

Радка Манджурова беше природен феномен, изследван неведнъж от физиците. Гласът и притежаваше мощна пробивна сила. За да се докаже нагледно този неоспорим факт, пред публиката беше извършена демонстрация. Поставиха една кристална чаша на около метър пред устата на певицата и след няколко могъщи извивки тя се пръсна на прах. Селянова стрелна победоносно примрялата от ужас кралица:

„Имате ли вий таквиз чудеса?“, казваха сякаш очите й.

Интензивната честота на звука, изглежда, смути някакво устройство в дежурната стая и то се разписка тревожно. Генералът се надигна и го изключи.

- Абе какво става там? - промърмори той.

- Веселят се - жлъчно подхвърли Данаилов, хрускайки една препечена кожица.

Военният аташе беше дежурен. Размотаваше се по анцуг и кецове и се чувстваше значително по-комфортно от дипломатите, мобилизирани да изпълняват портиерски функции. Отгоре на всичко беше добре запасен: в пристъп на необикновена щедрост (артелна солидарност?) готвачът му беше изпратил огромно плато, преливащо от тъмно патешко месо и баница. Към това беше прибавил две бутилки асеновградски мавруд и шест кутии бира „Бекс“. Генералът не беше скръндза, а и не можеше да се справи сам с подобно изобилие, затова побърза да го сподели с унилите си колеги. Мъжете седяха прегърбени около ниската масичка, лапаха мръвки и пийваха, обидени от живота. От време на време разсеяно хвърляха поглед към екрана на телевизора. Към осем часа се появиха Пуйчев и художникът, натоварени със запалителни материали, и започнаха да подготвят фоайето за предстоящата илюминация.

- Вижте, дават кралицата! - възкликна консулът Мавродиев.

Останалите автоматично завъртяха глави към телевизора. По ВВС 1 течеше репортаж за посещението на британската кралица в държавата Могамба. „Днес следобед Нейно величество Елизабет II се срещна с президента д-р Майкъл Сесето Локо - се твърдеше в репортажа. - Визитата съвпада с третата годишнина от провеждането на демократичните избори в бившата британска колония. Утре кралицата ще посети националния парк „Тете“ и ще разговаря с главата на англиканската църква, епископ Брайън Мегато-Бонго.“ До кралицата важно пристъпваше черен мъжага в разкошна златотъкана роба; на заден план се мяркаха палми, босоноги деца, военни в парадни униформи.

- Хубава работа! - опули се генералът. - Ами че тя нали е тук?!

Никой не каза нищо; телевизорът бълваше данни за икономическото развитие на Могамба през последното десетилетие, в което нямаше нищо радостно въпреки успехите на демокрацията.

- Хайде сега, какво се правите, че не знаете! - рече внезапно Данаилов. - Има си двойник жената! Като Брежнев, като Елцин. Всички са имали двойници, та дори наш Тошо! Тя какво, да не е нещо по-проста?!

- Значи, според теб, това е двойник? - Мавродиев посочи недоверчиво към екрана.

- А ти какво си мислиш, бе? - избухна Данаилов, който беше ярък привърженик на конспиративната теория. - Че ще изпратят кралицата при ония маймуни? Не ставай смешен! Ти как мислиш, защо тя се домъкна тук толкова тайно: без охрана, без каляска. Снимки не дават да се правят. Защото официално се води в Могамба! Ако сега речеш да се обадиш в двореца и ги попиташ къде е кралицата, никога няма да ти кажат, че е тук. Направо ще ти се изсмеят, ако им излезеш с тая новина!

- Ама се издъниха, защото я видяхме! - ехидно каза генералът.

- Дреме им - махна с ръка Данаилов.