Алек Попов - Мисия Лондон

Деворина Селянова дори не забеляза услужливия дипломат; отметна небрежно екзотичното си кожено наметало и го остави в ръцете му. В роклята й бяха вплетени мъниста, които тутакси светнаха като новогодишни лампички. През рамото й бе преметната широка синя лента с тежък медальон в долния край - трофей от гостуването в някаква далечна страна. Тя намираше, че декорацията й придава достолепност и не пропускаше да си я слага при особено тържествени случаи.

Гигантският еклер се насочи към парадното стълбище, следван от антуража си. Изкачиха се бавно, с осанка на хора, които се възнасят на небето. От червената пътека се носеше свеж аромат на люляк. Вратите на залата за приеми бяха широко разтворени; между масите шетаха спретнати студенти с бели ръкавици, закупени специално за случая. Върху устните на Селянова затрептя одобрителна усмивка. После изведнъж изчезна.

- Ама каква е тази сергия? - продума нервно тя.

Погледът й сочеше към масата вляво от вратата.

Варадин повдигна рамене. Върху масата бяха подредени различни предмети - срещу всеки имаше етикет е цена. Нямаше представа откъде се беше взела тази проклета сергийка; само преди час, когато минаваше на последна инспекция, от нея нямаше и следа. Стоките имаха подчертано сувенирен характер: каталог с икони, издаден през далечната 1971 година (7 лири), купчина дискове с народна музика (по 5 лири), няколко чифта плетени чорапи (5 лири), декоративни цървулки (15 лири), кърпи с народни мотиви (6 лири), пъстра плетена торба (10 лири), както и още няколко живописни дреболии. Сред тях изпъкваше малката пластика на дакел с внушителна цена - 150 лири!

От коридора, който водеше към сервизните помещения, изникна фигурата на уредника. Дългата му коса беше вързана на опашка. Носеше черен вълнен костюм и дебела риза без яка, която му придаваше вид на семинарист.

- Вие ли подредихте тези неща тук? - посрещна го негодуващият глас на Селянова.

- Ами артистите ме помолиха - смотолеви той, поглеждайки виновно към битовото дървено чесало в ръцете си (Цена: 4 лири).

- Не ми харесва тази работа - поклати глава тя. - Разчистете ги веднага!

Уредникът обаче не помръдна. Тъй плах на институционално равнище, той беше готов да отстоява интересите си в битовата сфера до смърт. Госпожа Селянова нямаше навика да раздава хонорари. Нейната специалност бяха духовните стимули. Той знаеше, че ако не успее да пласира дакела, ще се върне вкъщи с празни ръце. А зимните сметки за парното неумолимо трупаха лихви.

- Сложи и тези касети, ако обичаш - пропя мелодичен глас. - Останали са ни от турнето в Аржентина.

Гласът беше на една от певиците. Тя изплува като видение от тъмния коридор, подрънкваща тежко с всички нанизи и пафти по себе си. Върху белосаното й лице личаха палави трапчинки.

- Чакахме ви, госпожо - усмихна се тя непринудено. - Нали нямате нищо против да продадем малко от нашите дреболии? Хората ги харесват, а някой лев отгоре ще ни дойде добре.

Точно в този момент един дипломат пробяга нагоре по стълбите и размаха ръце.

- Идат! - провикна се патетично той и се втурна обратно.

- Стискайте палци! - възкликна певицата и се шмугна по коридора към импровизираните гримьорни в дъното.

Уредникът възприе делово изражение. Селянова изви отчаяно поглед към Варадин, но той само вдигна вежди в знак на философско примирение. Компаньонките побързаха да се изтеглят на заден план.

Настъпи загадъчна тишина. „Започва се“, рече си Варадин и стомахът му се сви. Коравите шевове на фрака злобно се впиваха под мишниците му; говедото Миладин сигурно беше объркало номера. С кой акъл го изпрати да му взима дрехи под наем! Под периферията на шапката очите на Селянова щяха да се пръснат от очакване. „С малко повече късмет можем да й пробутаме дори крокодил!“, помисли си той.

- Ама защо никой не идва! - промърмори нетърпеливо Селянова, като се взираше в пустото стълбище.

- Ей ги на! - възкликна Мичето зад гърба й.

По червената пътека се зададе една самотна двойка.

Мъжът беше грамаден, е изпъкнало шкембе и брада във формата на катинар, която го правеше по-стар, отколкото бе в действителност. Беше облечен целият в черно и ако се съдеше по вратовръзката и кърпичката в горното джобче на сакото му, имаше навика да се заглежда по витрините на Оксфорд стрийт. До него пристъпваше някакво странно същество е осанка на щраус и почти същите пера.

- Халваджиеви - процеди Селянова, - случайно да не закъснеят!

Щом двойката се изкачи обаче, лицето й възприе най-благосклонен израз.