Алек Попов - Мисия Лондон

- Значи ти си най-новата ми снаха? - долетя ироничен глас зад гърба й.

Тя се отмести леко и зърна образа на мисис Кънингъм в огледалото. Старицата й харесваше; имаше още дързост в гласа й.

- На колко си години? - продължи тя.

- На 24 - отвърна Катя.

- Харесва ли ти ролята?

- Графикът е доста напрегнат - измъкна се момичето.

- Трябва им още една принцеса - отсече мисис Кънингъм. - Това шоу има да се върти още дълго. Няма да останеш без хляб, повярвай ми!

- Нямам нищо против - рече Катя. - И без това не смятам да остана вечно в този бизнес.

- Рускиня ли си?

- Българка - поклати глава Катя.

Мисис Кънингъм примижа, сякаш се опитваше да си спомни нещо важно.

- О, ти си момичето, което е работило там, нали? - живо попита тя.

„Виж ти, всички знаят“, помисли си Катя. И това ми било конфиденциалност!

- „Работила“ е силно казано - усмихна се криво тя. Чистех от време на време, срещу квартира. Беше истински късмет, защото в началото нямах пукната пара. Но вече не е така, изнесох се.

- Накъде върви светът! - въздъхна осъдително старицата. - Да се мастурбира на такова високо равнище!? Това май е прекалено, не мислиш ли?!

- Високо, ниско, все тая - сви рамене Катя.

- Не го одобрявам - поклати глава мисис Кънингъм. - Мисли, каквото щеш, но не го одобрявам. Онанизмът пречи на хората да се развиват. Учили са ме като малка. Сега разбирам какво са имали предвид.

Тя бръкна в чантичката си и измъкна дълга пурета. Драсна клечка кибрит. Над главата й се изви сладникав дим.

- Всеки знае да се драпа в тъмното - продължи тя, пафкайки енергично, - не ти трябва да си красив, нито умен, нито богат - нищо! Можеш да си спестиш дори елементарната хигиена. Човек се отпуска. Защо да се напрягам, казва си, да се трудя върху себе си, за да изглеждам привлекателен, като мога да се оправя и сам. Това е краят. Свикнеш ли веднъж, вече нищо не може да те спре. Превръщаш се в животно.

Кралицата избълва последователно няколко кръгчета дим.

- Когато някой си се драпа сам, то си е за негова сметка. Но когато се драпа цялата държава, става напечено - философски обобщи тя.

- Чудесно, защо не използваш случая да им го кажеш? - предложи Катя.

Кралицата се замисли, после поклати глава:

- Няма го в сценария. Пък и не ми влиза в работата. Но ти не бери грижа: ще се намери кой да им го каже. Винаги се намира.

Старицата се запъти към своята гримьорна, мърморейки си под носа:

- Кой го измисли този проклет концерт? Пак ли Мънроу? Мозъкът му съвсем е закърнял!

- Ти ме измами - изхриптя Варадин. - Мошеник!

Гласът му се процеждаше от устната кухина като гъста черна вада, пълна е отровни микроорганизми.

- Екселенц - хладно рече Зиблинг, - не разбирам за какво говорите. Искахте кралицата, имате я! Какво повече ви трябва?

- Истинската кралица, негоднико! - простена посланикът и изхълца:

-100!

- Моля? - повдигна вежди Зиблинг.

- 95 - каза Варадин и повтори яростно: - The real queen! [21] Истинската кралица!

- The real queen?! - искрено се изуми онзи. - Вие не сте добре.

- Не съм! - отсече посланикът. - 300.

Системата на Пеполен се разпадаше неудържимо.

Явно не беше проектирана за подобно натоварване. Мехаизмът на емоционалната преса беше засякъл; хвърчаха безразборно числа, пръскаше масло. Всеки момент можеше да рухне окончателно и да го смачка под руините си. Трябваше да спасява мозъка си.

Зиблинг го наблюдаваше втренчено, сякаш се мъчеше да отгатне какво точно става в душата на клиента му.

- Защо не доведете и лейди Даяна - изхриптя язвително посланикът, - за да бъде шоуто пълно.

Онзи чевръсто повдигна вежди.

- Не сте казали.

- Стига! - прекъсна го Варадин. Той остави цифрите да се сипят в някакво пусто кътче на мозъка му и

продължи: - Въобразявате си, че можете да ме водите за носа? Знам всичко за вашата агенция!

- Ние не крием нищо, сър - спокойно отвърна Зиблинг. - Мислех, че поначало сте запознат с характера на дейността ни. Вие първи ни потърсихте, ако си спомняте.

- Дийн Карвър ви препоръча и аз му повярвах - рече е горчивина посланикът и допълни язвително: - Предполагам, че е имал интерес от това…

- Не се учудвам, че е говорил добре за нас - рече Зиблинг. - Ние наистина си разбираме от работата. Уверявам ви, че шоуто ще ви хареса!

- Няма да има никакво шоу! - отсече Варадин.

- Ще се откажете в последния момент? - онзи се размърда неспокойно. - Но защо?

- Защото се каните да ми пробутате фалшива кралица, затова! - избухна посланикът. - Наистина ли ни смятате за толкова тъпи?!