Алек Попов - Мисия Лондон

Оригинално становище изказва проф. Майкъл Калахан от университета в Глазгоу. Според него WC реликвата е наследство от времето, ко- гато келтските племена са обитавали тези земи. Очевидно обаче тази келтска традиция е била твърде различна от традицията на келтите в Западна Европа и по-специално на Британските острови.

Произходът на WC съоръжението от Провадия засега остава загадка. Очаква се изложбата да бъде посетена лично от Н.В. Кралица Елизабет II.

Вестник „People” отбелязва, че разкопките и консервирането на уникалната находка са се извършили благодарение на ентусиазма на местните хора и спонсорството на холандска фондация . Българският министър на културата е отказал финансирането на проекта, оправдавайки се с орязания си бюджет.

Редакционен коментар на събитието под заглавие „Was it actually in use?” (Употребяван ли е бил всъщност някога? /има се предвид клозетът/) посвещава и вестник „European Post”.

Древното съоръжение, се казва в коментара, стърчи, обгърнато в трагична самота, сред мрака на балканската история. Опитите да бъде приписано на определена културна традиция засега не се увенчават с успех. Изглежда, първата WC инсталация е дело на гениален предтеча на Леонардо да Винчи, останал за съжаление неразбран от съвременниците си. Хипотезата се подхранва от съмнението на археолозите, че съоръжението някога е било използвано. Ако това се потвърди, ще станем свидетели на един културен парадокс, който в значителна степен обяснява ситуацията на Балканите днес. И дори ако приемем, че сър Джон Харингтън вече не е първият откривател на водния клозет, остава ни утехата, че той поне е първият, който го е въвел в употреба - заключава авторът на коментара.

Снимки на съоръжението и скици, придружени с кратки информации, са публикувани във вестниците „Либърейшън” и „Индевър”, като последният публикува и снимка на кмета на град Провадия с текст: „Преден пост на прогреса!”

Другата водеща новина в пресата е продължаващият конфликт на Балканите.

************

- Ама на какво прилича това?! - гневно възкликна Деворина Селянова, като захвърли разпечатката сред остатъците от закуската върху масата. - Защо никой не пише за мен?

Варадин я изгледа е дълбока тъга. Нощта бе издълбала тъмни кръгове под очите му. Имаше вид на човек, който се завръща от преизподнята, натоварен е тайната за края на света.

- Защо ме гледаш така? Какво толкова съм казала? - нервно рече тя.

- Имаше такова условие, ако си спомняш - отвърна тихо той. - Това е неформален ангажимент и те не желаят гласност.

- Как си могъл да приемеш подобно нелепо изискване?! - избухна тя. - Каква е ползата от тази среща, ако никой не разбере за нея?!

Варадин не каза нищо. Беше прекарал мизерна нощ. Дамите бяха окупирали спалните в резиденцията, оставяйки го да се гърчи върху дивана в хола. Но мъките на тялото бяха нищо в сравнение е мъките на душата. Из пустите улици на съзнанието му бродеха страшни въпроси като глутница улични песове през зимата. Душеха по ъглите, джафкаха се и виеха сърдито, но той нямаше е какво да ги нахрани. И ставаше все по-зле!

През открехнатия прозорец долиташе свежа струя. Тънкото перде леко потрепваше.

- Значи тя ще иде да види проклетия клозет и този факт може да бъде разтръбен от пресата - поде Селянова е нова ярост, - а това, че ще дойде на моя концерт - не!? Какво излиза? Че един клозет е по-важен от мен! Как сте допуснали този абсурд?

- Изложбата не е съгласувана е нас - измънка той.

- А е кого е съгласувана? - настръхна тя.

- Ами не е съгласувана с никого - рече той. - Инициативата е на Британския музей и общината на Провадия.

- Но това наистина е абсурдно! - намеси се дамата, известна като Мичето. - Не можем ли да поканим Би Би Си да направят репортаж? Може би още не е късно? Нали поддържате връзки е Би Би Си? - обърна се тя към посланика.

- Какво? - намръщи се той.

- Би Би Си - повтори тя. - Да осигурят екип за довечера.

Варадин се усмихна снизходително.

- Това не ви е София все пак? - подхвърли той. - Освен това рискуваме да анулират ангажимента.

- Как така, в последния момент? - опули се Мичето.

- Съгласни ли сте да рискувате? - предизвикателно рече той.

Възцари се ледено мълчание.

- А няма ли да бъде по-лесно - обади се другата компаньонка, - ако г-жа Селянова отиде лично да открие това фамозно съоръжение? Едва ли някой ще възрази. Тогава всички вестници ще пишат за нея.

- Как можа да го кажеш, Вероника!? - ревниво извиси глас Мичето. - Госпожа Селянова пропагандира непреходните духовни ценности! Не може дейността й да бъде асоциирана с нещо толкова вулгарно!