Алек Попов - Мисия Лондон

Таня Вандова се мотаеше около ксерокса в деловодството и не го забеляза. Вратата на кабинета му беше открехната. Отвътре долиташе вой на прахосмукачка.

„Падна ли ми сега, малка мърло!“, скръцна със зъби той.

Момичето се трудеше с гръб към него. Варадин нарочно трясна вратата, за да я накара да се обърне. Очите й щяха да изхвърчат от ужас. Той се канеше да изстреля нещо злобно, но изведнъж замълча. Прахосмукачката продължаваше да боботи. Измина почти половин минута, докато тя се сети да я загаси.

- Коя си ти? - с мъка попита той.

- Доротея - сковано рече момичето.

По широкото й лице бяха избили червени петна.

- Какво търсиш тук?

- Ами, пратиха ме да почистя - отвърна тя. - Аз съм новата.

- Така ли? А къде е Катя? - попита уж небрежно Варадин.

- Катя повече няма да чисти - взе че изтърси момичето.

Отговорът предизвика спазъм в стомаха му.

- А кой ще й плаща наема?! - възкликна раздразнено той.

- Едва ли има проблеми е финансите - подхвърли Доротея. - С тая нова професия!

Стори му се, че долови ехидни нотки в гласа й. Защо му казваше всичко това? С каква цел? Прониза го усещането, че не е разумно да продължава е въпросите, но не успя да се въздържи.

- Каква професия? - полюбопитства той.

- Ами играе принцеса Даяна - рече отмъстително Доти.

- Принцеса Даяна? - облещи се Варадин. Момичето кимна:

- Аха, работи за Феймъс Кьнекшънс.

- Феймъс Кьнекшънс?!?

- Чували ли сте за тях? - невинно попита тя.

Черен облак премина през лицето му. Нямаше връщане назад.

- Никога - поклати глава той. - Ти откъде знаеш?

- Бяхме съквартирантки - охотно заразправя Доти. - Напоследък все мъкнеше разни сценарии като някоя звезда. Мен ако питате обаче, става дума за софт порно.

- Порно?! - изпъшка той. - Сигурна ли си?

- Преценете сам! - каза тя многозначително, като бръкна в джоба на престилката си и му подаде няколко сгънати листа. - Снимах ги на ксерокс за всеки случай.

Той се отдръпна като опарен.

- Аз май се разприказвах повече, отколкото трябва - смотолеви Доти, като остави страниците на бюрото му.

- Някой друг знае ли с какво се занимава тя? - рязко попита той. - Знаели са, естествено! — автоматично си отговори. - Винаги научавам последен!

- Не, никой не знае! - възрази момичето. - Казах го, защото тя…

- Трябва да говоря с нея. Веднага! - прекъсна я Варадин.

- Вече не живее тук - поклати глава Доти.

- Отишла си е? - глупаво зина той. - Кога?

- Оня ден.

- И къде е сега?

- Наела си е някакво студио - въздъхна Доти. - Май че в Доклънд.

- Студио в Доклънд?

- Нещо такова. Не остави адрес, нито телефон. Просто си замина. Може би си е хванала някого. Не знам, не знам!

Тя разпери безпомощно ръце. Той се приближи към нея, втренчи се в лицето й и прошепна:

- Ти май си й ядосана?

- Мислех, че трябва да знаете - мрачно отговори Доти.

„Гадна, лепкава история“, помисли си той. Беше затънал в нея до уши.

- Извинете - рече тя и започна несръчно да навива шнура на прахосмукачката.

Той седна зад бюрото си и мълчаливо я изчака да се изнесе.

„ДА ВОЗИШ ЛЕЙДИ ДИ“, сценарий на Томас Мънроу. Famous Connections. Всички права запазени! Варадин смръщи вежди. Погледът му пробяга разсеяно по редовете. Ама че гадост! Това не му попречи да се възбуди. „ПОРТРЕТ ОТ НАТУРА“ и „ТАЙНАТА ВЕНЧАВКА“ бяха следващите заглавия. „Проклета малка курва!“, злобно процеди той.

Нищо вече не беше същото! Естествено, можеше да се предположи. Когато нещата стават прекалено лесно, винаги се утаява частица съмнение. Като живо въгленче, заровено в пепелта. Ето как стават пожарите!

На вратата се почука. Влезе Таня Вандова.

- Екземплярите за госпожа Селянова - рече тя.

- Какво? - опули се той.

- Сценарият за концерта и списъкът на гостите - поясни секретарката, като остави върху бюрото му тънка папка. - Ксероксът беше блокирал, но се оправи, слава богу - добави тя.

Той не я слушаше. Секретарката побърза да изчезне.

„КОНЦЕРТЪТ“, сценарий на Томас Мънроу. Famous Connections. ВСИЧКИ права запазени! „Копеле!“, избухна Варадин, като се сети за сценариста. Беше го срещнал само веднъж, ала споменът за нечистоплътното му присъствие го лъхна от папката с необикновена сила. Задаваше нелепи въпроси от сорта: „В каква роля виждате Нейно величество — като господарка или като майка?“, и си водеше записки. Тогава не му обърна особено внимание. А може би трябваше.

Сценарият беше изпипан до последната подробност. Церемонията около посрещането и изпращането, местата около масите - дори темите за разговор бяха набелязани предварително. Списъкът на гостите също бе дело на агенцията. По този въпрос Зиблинг се оказа дори по-взискателен от г-жа Селянова; компанията все не му се струваше достатъчно изискана. Накрая той се ангажира сам да осигури присъствието на знатни личности от нужния калибър и така първоначалният списък на гостите бе почти изцяло подменен. „Приемете го като бонус“, беше казал великодушно.