Алек Попов - Мисия Лондон

Вероника Дишлиева, знатна дама от столичния хайлайф, извърна лице към патронката си. „Виж я, моля ти се, как се превзема!“, искряха гневно очите й. Тя понечи да сподели мисълта си на глас, но изведнъж осъзна, че няма да срещне подкрепа. Селянова изглеждаше напълно сериозна, сякаш обмисляше нещо важно.

- Слушайте - рече внезапно тя. - Никой не може да ни забрани да изпратим комюникета до вестниците веднага след концерта. Не рискуваме нищо. Да се сърдят, ако щат - след дъжд качулка. Мислиш ли, че идеята е добра? - обърна се тя към Варадин.

Един слънчев лъч затанцува триумфално върху вирнатия й нос.

Той погледна през нея и кимна:

- Абсолютно.

До концерта оставаха по-малко от 10 часа.

Секундите цъкаха в мозъка му като бомба с часовников механизъм.

Селянова го изгледа разтревожено. Какво му ставаше на този човек? Вчера си беше съвсем добре, а днес изглеждаше като удавник. Сигурно си имаше някакви грижи, но това малко я засягаше. „Дано не изпорти нещата в последния момент“, помисли си тя.

- Ще отида да проверя как вървят приготовленията - измърмори той, поглеждайки часовника си, и стана.

- Лейди & Сър Брандън Крофт! - извика тържествено Бари Лонгфелоу.

По пътеката между редиците от кюбикъли се зададе достолепна двойка на средна възраст. Тлъста плетеница от перлени гердани опасваше шията на дамата. Тя се усмихна ослепително и направи кръшна чупка в кръста. Под високите сводове на фабриката отекнаха ръкопляскания.

Лейди Крофт, известна в цивилния живот като Сюзън Лемур, всъщност се подвизаваше като двойничка на Бриджит Бардо. Напоследък славата й вехнеше неумолимо и тя е готовност прие да участва като статист в новия спектакъл. Ролята на Брандън Крофт се изпълняваше от един спечен мъжкар, на име Ло, който приемаше отскоро образа на популярен футболен играч грубиян. Родът на сър Брандън, според Указателя на благородническите фамилии в Обединеното кралство, водеше началото си от 1234 година. Семейството притежаваше наследствена земя в Ланкастършир и малък замък в Уелс.

- Преподобният Адам Сакс, абат на Невърбъри и глава на настоятелството на Целестинския благотворителен тръст - провикна се отново Бари Лонгфелоу.

На пътеката излезе пълничък джентълмен е лилаво расо и палави очички. Не се изискваше особено въображение, за да се досети човек чий двойник беше той. Истинското му име беше Пат Вомит, но всичко останало принадлежеше на Бени Хил - глас, лице, походка, жестове; великият комик сякаш му ги беше завещал, преди да се пресели в отвъдното.

Преподобният Адам Сакс се присламчи към лейди Крофт, изви набожно очи към тавана и я ощипа по задника. Избухна луд смях.

- А, не! - намеси се Зиблинг, който стоеше до Бари и следеше Парада на благодетелите, както сам го бе нарекъл, е професионален интерес. - Няма да правиш така, разбра ли? Сега не си Бени Хил!

- Oooops, sorry! - възкликна Пат Вомит и отново последва смях.

Бари му се закани е пръст, после извика:

- Баронеса Ремулад!

Ремулад беше името на сос за пържени картофки, което звучеше много аристократично според Томас Мънроу, авторът на почетния списък. В един момент той се бе почувствал отегчен до смърт да прелиства Указателя на благородническите фамилии и да преписва статиите му. Посягайки с мазни пръсти към халбата бира, той съзря случайно опаковката на соса, която се въргаляше на бюрото му, и бе осенен от вдъхновение. Ремулад, записа той в легендата на образа, са древна датска фамилия, произхождаща от владетелите на балтийския остров Ферхойген. От началото на 50-те години представителите й живеят в Лондон.

Баронеса Ремулад беше измита блондинка е лице на удавник, втренчен в небето през дебела плоча лед и походка на робот. Носеше бледорозов костюм на карета, бели ръкавици и огромни лъскави обеци. Звездата й беше изгряла преди година и половина, когато домакинята Луси Норд хладнокръвно отряза пениса на похотливия си съпруг, после написа книга за това и се превърна в знаменитост от двете страни на океана. Оттогава личността й бе разпалила страстите на мнозина и „Фабриката“ не закъсня да отговори на пазарните очаквания. Ролята се изпълняваше от антипатичната Илейн Картър, също така домакиня от средната класа. Тя нямаше куража да постъпи като мисис Норд, но се нуждаеше от допълнителни доходи, за да погасява вноските по заема за изкуствените си цици. Славата на Норд обаче скоро повехна, докато лихвите по заема продължаваха да цъфтят.