Алек Попов - Мисия Лондон

Зиблинг изведнъж почервеня и скочи от мястото си.

- Сър, нито за момент не съм допускал, че очаквате от нас да ви доведем Нейно величество! Това е абсурдно! Как можа да ви хрумне подобна нелепа идея?

Посланикът бързо премигна насреща му.

- Ще измислим нещо - прошепна той по-скоро на себе си. - Че се е разболяла или са изникнали важни държавни дела. Не знам. Трябва да измислим нещо!

- Ами останалите? - делово попита Зиблинг.

- Останалите?! - Варадин зяпна глуповато.

Пред очите му изтече списъкът е имената и титлите на видните гости.

- Искам да ви предупредя, че те са само статисти - рече Зиблинг. - Не бива да разчитате особено на тях.

Варадин сграбчи основата на носа си с два пръста и започна да я разтрива, докато усети болка в синусите.

- Трябваше да се сетя — простена той. - Погрижили сте се за всичко!

- Естествено - кимна Зиблинг. - Не ни беше никак лесно. Обикновено хората си избират по-камерни сюжети. Но вие толкова държахте на този концерт! Сигурно си имате основателна причина. Не знам. Не ми е работа да коментирам желанията на клиентите, а да ги изпълнявам. Не мога да допусна обаче външни лица да се смесват с трупата. Това е непрофесионално.

- Но те си купиха билети, за бога?!

- Предположихме, че ще ви достави удоволствие. Включили сме ги в общата сметка. Не се .безпокойте.

Посланикът рязко вдигна глава:

- Очаквате да платя за този маскарад?

- Между другото съм тук и за това - бодро отвърна Зиблинг - да ви напомня, че наближава денят за плащане. Изготвил съм ви подробен отчет за разходите, до последното пени!

- Вие май не разбрахте, че се отказваме от услугите ви!

- Не бъдете толкова припрян, екселенц - продължи Зиблинг, без да изглежда видимо съкрушен от новината. - Вече са направени инвестиции, дължите ни неустойка при всяко положение. Освен това ние всички си имаме билетчета, включително аз, ето - той бръкна в горното джобче на сакото си и размаха картонче с печата на посолството, - и нямаме никакво намерение да се отказваме от зрелището и кльопачката. Знам, че се готвите за това събитие от половин година. Надошли са трубадури и акробати чак от родината ви! Струва си да се види, нали?

- Ще ви върнем парите за билетите - мрачно отсече посланикът. - Няма да ви оставя да се погаврите.

- Само не се самоубивайте! - прекъсна го Зиблинг. - Тревожа се за вас, знаете ли? Откъде ще си намерите други гости? - Той погледна часовника си. - До концерта остават по-малко от три часа. Предполагам, че някои хора много ще се ядосат, ако залата бъде празна. Особено ако разберат защо. Кой седи в дъното на провала? Няма да може да хвърлите вината върху дребните риби. Помислете за кариерата си!

Варадин му отправи празен поглед. Какво значение имаше това сега? Кариерата му вече беше провалена.

- Не, нищо не е загубено, сър! - провикна се Зиблинг, сякаш бе прочел мислите му. - Не бива да се отчайвате! След като сте извършили една грешка, не правете втора. Оставете ни да изиграем шоуто си и всичко ще бъде наред. Те са перфектни професионалисти, особено кралицата ни. Случвало се е децата в парка да я спират и да питат: „Извинете, вие ли се Елизабет II?“ Представяте ли си? А костюмите са направо убийствени!

- Предлагате ми измама?

- Предлагам ви изход - сниши глас Зиблинг. - Единственият за човек във вашето положение! Аз ще ви спася, а вие просто се придържайте към договора. Няма да има скандали. Няма да излизат материали в пресата. Някой ще си мисли, че е вечерял с Нейно величество и ще бъде щастлив. Вие ще бъдете герой. А после, ако ви се прииска принцесата, само ми свирнете. Падате си по нея, нали? За редовните клиенти има големи отстъпки.

Неусетно се беше приближил до Варадин, закривайки оскъдната следобедна светлина, която струеше от прозореца, фигурата му изведнъж се разрасна и сянката й легна върху разхвърляното бюро. Устните му почти докоснаха ухото на посланика, сякаш се канеха да изпият оскъдното съдържание на мозъка му. Облъхна го противна топлина.

- Вие сте самият дявол! - прошепна Варадин.

Точно в 18,45 една розова капела във формата на гигантски еклер мина триумфално през дверите на посолството. Зад нея припряно ситнеха Варадин и двете компаньонки, фоайето лъщеше като облизано. Кристалният полилей празнично искреше. На прага ги посрещна господин Кишев с мазен поклон. Още двама дипломати се мотаеха наоколо с вид на разсилни. Никой от тях не беше удостоен с честта да присъства на концерта. Задачата им бе да обслужват предната линия на светския фронт. Техническият състав беше изтеглен дълбоко в тила поради „тактическа несъвместимост“.