Уилям Уортън - Илюзии

Макар и с нежелание, той се оставя да го убедят да отиде до масата. Главата му е наведена. Протяга ръка с дланта напред — досущ поздрав от картина на Давид. 7 7 Жак Луи (1748–1825). Придворен художник на Наполеон. — Б.пр.

— Добре, за щастието. Кога ще ядем?

Това разсейва напрежението и наситената с чувства атмосфера. Сядаме. Храната не е толкова изстинала, колкото предполагах. Може би затоплянето на чиниите е помогнало. Или емоционалният заряд на онова, което става тук, е накарал времето да спре. Всъщност, температурата на храната е идеална. Плънката, сосът от червени боровинки, пуйката и картофите са съвършени — топли, но не чак толкова горещи, че да не усещаш вкуса им. Мислех, че няма да имам апетит след прилива на толкова много адреналин, но ям като изгладнял вълк.

Разговорът около масата е оживен. Маги и Никол изтръгват подробности от Майк и Женевиев. На френски и на английски. Как са решили да се оженят? Кога? Наистина ли искат да има сватбена церемония? Ако е така, в църква ли ще се венчаят или другаде?

Главното, което разбирам, е, че сватбата ще бъде скоро, бракът — граждански и ще се женят във Франция. Поне Майк ще се сдобие с френско гражданство, ако иска. Но все още не разбирам как ще се издържат? Женевиев споменава нещо за работа в пощата, но това е всичко. Дали Майк ще остане да живее във Франция? И какво ще работи? Твърде много се притеснявам, но не мога да го превъзмогна. Такъв съм си. И какво от това?

Опитвам се да ям бавно и да не гълтам направо храната. Лесно е да претупваш нещата на такъв голям празник. Завършваме с тиквеник — изненада от Маги и Лор. Приготвен е от консервираната тиква, която Маги е донесла от Америка. Тя се радва като дете, че всички го харесваме.

— Помислих си, какво е Коледа без тиквеник? Вероятно съм имала предвид Деня на благодарността, но се получи много добре, нали?

Всички се включваме в разтребването на масата. Дори Бен помага, като изтупва покривката и подставките за чиниите. Всъщност, по-скоро си пречим, отколкото да вършим нещо съществено.

Качвам се горе, все едно ще ходя до тоалетната. Излизам през страничната врата и отивам на бента.

Навън е невероятно топло. Появил се е южен вятър и снегът бързо се топи. На оскъдната светлина виждам, че нашите ледени фигури се изглаждат, омекват и започват да приличат на скулптурите на Хенри Мур. Езерото още е покрито с лед, но и през ум не ми минава да стъпя на него. Минавам по бента и излизам на пътя. Селото е притихнало. У семейство Калве светят няколко лампи, но у мадам Лемоан е тъмно. Заставам в средата на пътя и се протягам. Преядох. Чувствам се потиснат. Може би това се дължи на южния вятър, който понякога ми въздейства така.

Отивам в гаража да проверя дали Майк е смъкнал въжетата от гумите на мотоциклета. Вероятно няма да се нуждае от тях, когато изкачва хълма, защото снегът бързо се топи. Клякам до мотора и в тъмнината докосвам колелата. Въжетата са накъсани и заплетени в спиците. Това може да бъде опасно.

Намирам големия фенер, който държа тук долу за спешни случаи и осветявам колелата. Трудна работа. Взимам нож и едни стари клещи. Започвам да размотавам въжетата, но после осъзнавам, че ще бъде по-лесно, ако вдигна мотоциклета на трупчета и го изключа от скорост. Залавям се за работа, когато чувам, че навън някой шляпа в кишата и маха резето. Вратата се отваря. Майк.

— Господи, татко! Не трябва да правиш това. Въжетата се протриха, докато идвахме насам, но закъснявахме за вечерята и бяхме толкова развълнувани, че реших да сляза по-късно и да ги махна. Не знам как винаги отгатваш какво не е наред и веднага скачаш да го оправяш. Сигурно е някакво специално умение или вълшебство.

— Мога и да не го правя, Майк. Майка ми беше такава. Знаеше какво съм сбъркал, още преди да съм го сторил. Бях убеден, че е вещица.

Изправям се. Майк започва да маха въжетата — мазни и усукани. Коленича и режа остатъците. Работим мълчаливо. Знам, че трябва да кажа нещо, но не е лесно.

— Наистина ли искаш да се ожениш, Майк?

Той не вдига глава, а протяга ръка да размотае едно от въжетата.

— Какво имаш предвид, татко?

— Бременна ли е Женевиев?

— Не. Нищо подобно.

Срязвам още две въжета. Невъзможно е да ги разплета. Предполагам, че Майк е стегнал здраво възлите.

— Къде ще живеете, Майк? Как? Неприятно ми е да се държа толкова бащински, но аз съм единственият баща, който имаш. Пък и трябва да го направя. Дори само, за да успокоя съвестта си. Не разговарях достатъчно с Маги за нейния брак. Тя взе всички решения сама и виж какво стана сега.