Джонатан Франзен - Поправките

Гари седеше до сестра си Денис на маса до вратата. Беше се надявал да свърши малко работа на това представяне и предпочиташе да дойде сам, но Денис беше настояла да обядват заедно, тъй като беше понеделник, а понеделникът беше единственият ѝ почивен ден, и се беше самопоканила да го придружи. Той предполагаше, че сестра му ще намери някакви политически или етични, или дори естетически основания да заклейми мероприятието, и потвърждавайки опасенията му, сега тя гледаше видеоматериала с подозрително присвити очи и здраво скръстени ръце. Беше облечена с жълта рокля на големи червени цветя, черни сандали и троцкистки кръгли очила; но това, което най-силно я отличаваше от другите жени в Зала Б, бяха босите ѝ крака. Никой в света на парите не ходеше без чорапи.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МЕТОДЪТ „КОРЕКТОЛ“?

– „Коректол“ – заяви изрязаният образ на Кърли Еберле, чиято млада аудитория беше дигитално смачкана в неразличим фон от розовеещо като месо на риба тон мозъчно вещество, – е революционна невробиологична терапия!

Еберле седеше в ергономично кресло, с което, както ставаше ясно, можеше да лети и пикира през разграфено пространство, което вероятно трябваше да представлява дълбоките води на черепната кухина. Ганглии във формата на кончета, сепии – неврони, и капиляри – змиорки, прибягваха насам-натам.

– Първоначално създаден като терапия за пациенти с паркинсон, алцхаймер и други дегенеративни неврологични заболявания, „Коректол“ се оказа толкова мощен и широкоспектърен, че потенциалът му надхвърля терапията и дава шанс за трайно излекуване, и то не само на тези тежки дегенеративни състояния, но и на множество психиатрични и дори психически заболявания. Казано по-просто, „Коректол“ – за първи път в нашата история – ни предлага възможност за обновяване и подобряване на механизмите в човешкия мозък.

– Пфу – сбърчи нос Денис.

Гари вече знаеше доста неща за метода „Коректол“. Беше изчел внимателно проспекта на „Аксон“, както и всички анализи за компанията, които откри в интернет и в платените сводки, за които беше абониран в „СенТръст“. Песимистичните анализатори, незабравили скорошните резки корекции в сектора на биотехнологичните компании, бяха предпазливи по отношение на инвестирането в неизпитана медицинска технология, която щеше да се появи на пазара най-рано след шест години. Една банка като „СенТръст“, която беше длъжна да бъде консервативна, нямаше да прояви интерес към това първично публично предлагане. Но основните показатели на „Аксон“ бяха много по-добри от тези на повечето нови биотехнологични компании и за Гари фактът, че „Аксон“ си беше направил труда да закупи патента от баща му на толкова ранен етап от разработването на „Коректол“, беше знак за голяма корпоративна увереност. Предоставяше му се възможност да изкара малко пари и същевременно да отмъсти на „Аксон“, който беше прецакал баща му, и като цяло да прояви смелост там, където Алфред беше показал плахост.

През юни, когато се сриваха първите плочици на доминото на презокеанските валутни пазари, Гари беше изтеглил по-голямата част от инвестициите си в евро и в далекоизточните фондове. Сега тези пари можеха да бъдат инвестирани в „Аксон“ и тъй като до първичното предлагане оставаха три месеца, напънът за големи продажби още не беше започнал, а „зеленият хайвер“ съдържаше толкова условности и уговорки, че всеки външен човек би се спрял да помисли, за Гари не би трябвало да има проблеми да закупи пет хиляди акции. Само че проблемите следваха един след друг.

Неговият брокер (при когото ползваше отстъпка) не беше чувал за „Аксон“, със закъснение си навакса с домашното и се обади с новината, че на фирмата му са отпуснали символичен дял от 2500 акции. По принцип една брокерска фирма не продаваше повече от пет процента от дела си на един клиент в толкова ранен момент, но тъй като Гари се беше обадил първи, брокерът изрази готовност да му задели 500 акции. Гари настоя за повече, но за съжаление, тъжната истина бе, че той не е важен клиент. Обикновено инвестираше в стотина акции и за да спести комисиони, сам правеше поръчките си по интернет.

Каролин обаче беше голям инвеститор. Под надзора на Гари тя нерядко купуваше по хиляда акции. Нейният брокер работеше в най-голяма брокерска компания във Филаделфия и нямаше никакво съмнение, че когато става дума за един ценен клиент, ще може да намери 4500 акции от новата емисия на „Аксон“; такива бяха правилата на играта. За съжаление, от неделята, в която Каролин си беше секнала кръста, двамата бяха толкова близо до това, да не си говорят, колкото е възможно за двойка, която все още изпълнява ролята си на родители. Гари беше твърдо решен да се сдобие с пет хиляди акции на „Аксон“, но отказваше да погази принципите си и да допълзи на колене при жена си да я моли да инвестира от негово име.