Джонатан Франзен - Поправките

Мастиленочерен облак се беше спуснал над съзнанието на Гари. В обичайния си нощен следмартиниев срив беше стигнал до онзи момент, в който усещане за неспасяема безизходица похлупваше тежко бузите, челото, клепачите, устните му. Разбираше до каква степен майка му вбесява Каролин, но в същото време не приемаше и почти нищо от изреченото от съпругата си. Красивото дървено еленче например беше прибрано в надписана кутия, а Кейлеб беше счупил двата му крака и беше заковал пирон в главата му; Инид беше взела цял печен картоф от мивката и го беше срязала, за да го даде на Джоуна; Каролин не беше изчакала свекърва си да си тръгне, преди да хвърли в контейнера за боклук розовия халат от полиестер, който Инид ѝ беше подарила за Коледа.

– Когато казах, че искам истината – рече той, без да отваря очи, – имах предвид, че те видях да куцаш, преди да влезеш в къщата.

– О, боже – изпъшка Каролин.

– Майка ми не е виновна за кръста ти. Ти сама се секна.

– Моля те, Гари. Обади се на доктор Пиърс. Заради мен го направи.

– Признай, че ме излъга, и съм готов да направя каквото пожелаеш. Но нищо няма да се промени, докато не си признаеш.

– Вече дори и гласът ти ми се струва чужд.

– Пет дни в Сейнт Джуд. Не можеш ли да го направиш заради една жена, която, както самата ти каза, няма нищо друго в живота си?

– Моля те, върни се.

Вълна от гняв вдигна клепачите на Гари. Той изрита завивката и скочи от леглото.

– Това ще ни доведе до развод! Не мога да повярвам!

– Гари, моля те...

– Ще се разведем заради едно пътуване до Сейнт Джуд!

Мечтател в шушляково яке изнасяше лекция пред красиви студенти. Зад него, на зърнист заден фон, се виждаха стерилизатори, сепаратори, тъкани в разтвори, медицински дозатори с дълги маркучи, диаграми с разпънати на кръст хромозоми, табла с накълцани като за суши, розовеещи като месото на риба тон мозъци. Смелият мечтател беше Ърл Еберле, Кърли – петдесетинагодишен, с тесни устни и евтини очила, – на когото създателите на рекламния клип на корпорация „Аксон“ се бяха помъчили да придадат известна внушителност. Операторът обаче явно не беше много добър, подът на лабораторията постоянно се люшкаше насам-натам. Близки планове – леко замъглени – на озарени от възхищение студентски лица. Необяснимо внимание към тила на мечтателя (който наистина беше къдрав 18).

18Прякорът Кърли (Curly) означава „къдрав“. – Б. пр.

– Разбира се, химията, дори мозъчната химия – обясняваше Еберле, – в същината си е не друго, а изменение в орбитата на кръжащите около ядрото електрони. Може да я сравните, ако искате, с електронно устройство, което се състои от малки превключватели с две-три вериги. Диод, транзистор. Но за разлика от тях мозъкът има няколко десетки типа превключватели. Невронът или се възбужда, или не, но решението се управлява от рецептори, които често пъти имат множество междинни състояния между „включено“ и „изключено“. Дори да създадете изкуствен неврон от молекулярни транзистори, за общоприето се смята, че няма как да преведете всичката тази химия на двоичен език, езикът да/не, защото няма да ви стигне мястото. Ако приемем, че са нужни най-малко двайсет невроактивни сигнални молекули, от които най-много осем могат да действат едновременно, и всеки от тези осем превключвателя има пет различни положения – няма да ви досаждам с комбинаторика, но освен ако не живеете в света на Картофените глави 19, ще сте доста странен андроид.

19Сглобяеми детски играчки, първите в света, рекламирани по телевизията. – Б. пр.

Близък план на хилещ се като ряпа червенокос студент.

– Така това са основополагащи истини, които обикновено дори не си правим труда да изговаряме. Просто така стоят нещата. Единствената ни работеща връзка с електрофизиологията на съзнанието и волята е химична. Това гласи натрупаната през годините мъдрост, светото писание на нашата наука. Никой нормален човек не би се опитал да свърже света на невроните със света на интегралните схеми.

Еберле замълча драматично.

– По-точно никой освен ние, в корпорация „Аксон“.

Вълнички оживление преминаха през морето от институционални инвеститори, събрани в Зала Б на хотел „Четири сезона“ в центъра на Филаделфия за представянето на първичното публично предлагане на „Аксон“. На подиума беше поставен гигантски екран. На всяка от двайсетте маси в сумрачната зала имаше подноси с хапки месо по китайски и суши със съответните сосове.