Джонатан Франзен - Поправките

Събуди се с тръпнеща ерекция, Каролин беше до него под завивките.

Лампата на нощното му шкафче все още беше светната, но иначе в стаята беше тъмно. Каролин лежеше като в саркофаг – по гръб и с възглавница под коленете. През мрежата на прозореца се процеждаше хладен влажен дъх на уморено лято. Листата на чинара, чиито долни клони висяха край прозорците, не трепваха.

На нощното шкафче на Каролин беше захлупена книга с твърди корици, „Златната среда: как да спестим на децата си нашето детство“ (Карън Тамкин, доктор на науките, 1998 г.).

Тя като че ли спеше. Дългата ѝ мишница, която поддържаше стегната с плуване три пъти в седмицата в „Крикет Клъб“, лежеше отпусната до тялото ѝ. Гари се взря в малкото носле, широката червена уста, русите косъмчета и матовите капчици пот по горната устна, ивицата бяла кожа между края на тениската и ластика на старите шорти от колежа. Гърдата ѝ надигаше тениската, тъмното очертание на зърното прозираше през опънатата тъкан...

Посегна да я погали по главата и цялото ѝ тяло подскочи, все едно ръката му беше дефибрилатор.

– Какво ти става?

– Кръстът ужасно ме боли.

– Преди един час ти нямаше нищо и се смееше. А сега пак те боли.

– Действието на ибупрофена е отминало.

– Тайнственото завръщане на болката.

– Не си ми казал една мила дума, откак се секнах.

– Защото лъжеш как се секна – рече Гари.

– О, боже, пак ли?

– Не са виновни двата часа ритане на топка и тичане в дъжда, а телефонът.

– Точно така! – заяви Каролин. – Защото на майка ти ѝ се свидят десет цента, за да запише съобщение на секретаря. Оставя телефона да звънне три пъти и затваря, после звъни пак и пак затваря...

– Аха, проблемът не е в това, което ти си направила, а в майка ми! Долетяла е някак тук и те е сритала в кръста, защото иска да те нарани!

– Цял следобед го слушах как звъни и спира, звъни и спира, направо ме докара до лудост.

– Каролин, видях те да куцаш, преди да влезеш в къщата. Видях изражението ти. Не ми казвай, че тогава не те е боляло.

Тя поклати глава.

– Знаеш ли какво означава това?

– А освен това и подслушваш!

– Знаеш ли какво означава това?

– Подслушваш на единствения свободен телефон в къщата и имаш наглостта да твърдиш...

– Гари, ти си в депресия. Не го ли осъзнаваш?

Той се изсмя.

– Глупости!

– Постоянно си в лошо настроение, станал си недоверчив и подозрителен, вманиачаваш се. Разхождаш се като буреносен облак из къщата. Не можеш да спиш. Вече нищо не те радва.

– Недей да сменяш темата. Майка ми се обади, защото има основателна молба за Коледа.

– Основателна? – Сега Каролин се изсмя. – Гари, тя е откачена на тема Коледа. Луда е. Абсолютно изперкала!

– Ох, Каролин. Стига.

– Сериозно говоря!

– Стига, Каролин. Скоро ще продадат къщата, искат да им отидем на гости за един последен път, преди да умрат, Каролин, преди родителите ми да умрат...

– Отдавна сме се разбрали за това. Разбрахме се, че няма смисъл петима души, които водят пълноценен живот, да тичат по летищата в най-натоварения сезон само за да спестят на двама, които и без това по цял ден нищо не правят, идването тук. Винаги съм ги посрещала с радост и...

– Друг път.

– А сега изведнъж искаш да промениш правилата!

– Не си ги посрещала с радост, Каролин. Стигнало се е дотам, че те вече не желаят да останат при нас повече от четирийсет и осем часа.

– И моя ли е вината за това? – Тя като че ли говореше на тавана или поне натам бяха отправени жестовете и мимиките ѝ, което на Гари му се струваше малко зловещо. – Гари, не разбираш ли, че това е едно емоционално здраво семейство. Аз съм всеотдайна майка и обичам децата си. Имам три умни, съзидателни и емоционално здрави деца. Ако смяташ, че в тази къща нещо не е наред, по-добре погледни себе си.

– Правя едно съвсем разумно предложение, а ти ме изкарваш, че съм в депресия.

– Не ти ли е минавало през ума досега?

– Заговоря ли за Коледа, и хоп – в депресия си!

– Не, наистина ли твърдиш, че през последните шест месеца не ти е минавало през ума, че може да имаш психичен проблем?

– Каролин, изключително враждебно е да наречеш някого луд.

– Не и ако човекът наистина може да има психичен проблем.

– Предлагам да отидем в Сейнт Джуд – рече той. – Но щом не желаеш да се държиш като зрял човек, сам ще взема решение.

– Така ли? – Каролин изсумтя презрително. – Предполагам, че Джоуна може и да дойде с теб, но да видим дали ще успееш да качиш Арон и Кейлеб на самолета. Само ги питай къде искат да бъдат за Коледа.