Джонатан Франзен - Поправките

Дори и сега беше най-дългият следобед. Навън се сипеха снежинки, една идея по-тъмни от белоснежното небе. Техният мраз си пробиваше път през прозорците, заобикаляше горещия лъх на радиаторите и удряше право във врата. Денис се уплаши да не настине, легна и се зави с одеяло.

Заспа дълбоко, като заклана, и се събуди – Къде се намираше? Колко беше часът? Кой ден? – от ядосани гласове. Ъглите на прозорците бяха хванали заскрежени паяжини, блатният бял дъб беше покрит от сняг. Светлината в небето чезнеше.

Ал, Гари толкова се постара...

Не съм го молил!

Защо не пробваш поне веднъж? Той се уби от работа вчера!

Човек има право да се къпе във ваната, нали?

Тате, въпрос на време е да паднеш по стълбите и да си строшиш врата!

Не искам помощ от никого.

И то с основание! Защото съм забранил на мама – забранил съм ѝ – да припарва до ваната...

Ал, моля те, пробвай душа...

Мамо, стига, остави го да си строши врата, за всички ще е по-добре да...

Гари...

Гласовете се приближаваха, разправията се изкачваше по стълбите. Денис чу тежките стъпки на баща си покрай вратата. Сложи си очилата и отвори вратата, забавилата се заради болката в крака Инид тъкмо се приближаваше по коридора.

– Денис, какво правиш?

– Подремнах.

– Иди поговори с баща си. Убеди го да пробва душа, с който Гари толкова се мъчи. Теб ще те послуша.

Дълбокият сън и странното събуждане бяха изкарали Денис от ритъм с действителността; в коридора и в прозорците виждаше бледи сенки от антиматерия; звуците бяха едновременно твърде силни и едва доловими.

– Защо – попита тя, – защо го правим на въпрос точно днес?

– Защото Гари си тръгва утре и искам да види дали душът ще върши работа за баща ти.

– А какъв беше проблемът с ваната?

– Не може да излезе от нея. И едвам се справя със стълбите.

Денис затвори очи, но това още повече влоши синхронизацията с реалността. Отвори ги пак.

– А, и освен това – продължи майка ѝ, – още не си му помогнала с упражненията, както обеща!

– Аха. Ей сега.

– Веднага, преди да се е изкъпал! Чакай, ще ти донеса листчето от доктор Хеджпет.

Инид закуцука надолу по стълбите, а Денис извиси глас:

– Тате?

Никакъв отговор.

Инид изкачи половината стъпала и подаде през парапета виолетово картонче („ПОДВИЖНОСТТА Е БОГАТСТВО“), на което нарисувани като от дете клечести човечета илюстрираха седем упражнения за раздвижване.

– Покажи му как се правят – каза тя. – Мен не ме търпи, но теб ще те слуша. Доктор Хеджпет всеки път пита дали баща ти ги прави. Много е важно да ги научи. А ти си легнала да спиш!

Денис взе картончето и влезе в голямата спалня, където Алфред стоеше на прага на дрешника гол от кръста надолу.

– О, тате, извинявай – смотолеви тя и отстъпи.

– Какво?

– Нали ти обещах за упражненията.

– Вече съм се съблякъл.

– Сложи си някоя пижама. И без това е по-хубаво да си с по-широки дрехи.

Трябваха ѝ пет минути, за да го успокои и да го накара да се отпусне по гръб на леглото по вълнена риза и долнище на пижама; и тогава истината най-сетне излезе на бял свят.

Първото упражнение беше Алфред да хване дясното коляно и да го придърпа към гърдите си, а след това да повтори същото и с лявото. Денис насочи непослушните му ръце към дясното коляно и макар да установи, че баща ѝ е много по-схванат, отколкото тя предполагаше, той успя, с нейна помощ, да свие бедро на деветдесет градуса.

– А сега с лявото коляно – подкани го тя.

Алфред обхвана отново дясното си коляно и го придърпа към гърдите си.

– Браво – каза тя. – Пробвай с лявото.

Той лежеше, дишаше тежко и не помръдваше. Гледаше уплашено, все едно си беше спомнил нещо ужасно.

– Тате? Пробвай с лявото коляно.

Докосна лявото му коляно, но той не реагира. В очите му се четеше отчаяна молба за яснота и инструкции. Премести ръцете му върху лявото коляно и те веднага паднаха. Може би лявата му страна беше по-схваната? Отново сложи ръцете му върху коляното и му помогна да го повдигне.

Не, лявата му страна беше дори по-раздвижена.

– Хайде, опитай сам.

Той ѝ се усмихна уплашено.

– Какво да опитам?

– Сложи ръце на лявото коляно и го придърпай.

– Денис, хайде да приключваме.

– Като се раздвижиш, ще се почувстваш много по-добре – каза тя. – Просто повтори същото упражнение. Сложи ръце на лявото коляно и го повдигни.

Усмихна му се, но усмивката ѝ срещна единствено объркване. Алфред задържа погледа ѝ.

– Кое е ляво?

Денис докосна лявото му коляно.