Джонатан Франзен - Поправките

– Има огромно количество курабийки – заобяснява тя на Гари, който като добро дете си миеше ръцете на кухненската мивка. – Има и круши, може да нарежа, ако искаш, както и от горчивото кафе, което вие, деца, харесвате.

Синът ѝ подуши пешкира, преди да се избърше.

Горе Алфред закрещя името ѝ.

– Ох, Гари, пак не може да излезе от ваната. Иди да му помогнеш. Вече не мога да се оправям.

Гари подсуши изключително внимателно ръцете си.

– Защо не използва душа, както говорихме?

– Обичал да се къпе седнал.

– Е, нямаш късмет – отвърна той. – Попаднала си на човек, който вярва, че всеки сам трябва да си носи отговорността.

Алфред отново я повика.

– Хайде, Гари, иди да му помогнеш.

Синът ѝ със зловещо спокойствие поглади и оправи сгънатия пешкир върху поставката.

– Виж какво, мамо – заяви той с любезния си тон. – Слушаш ли ме? Нека уточним правилата. През следващите три дни ще правя всичко, което ме помолиш, но няма да се оправям с татко, когато той изпадне в положение, в което не би трябвало да се намира. Ако реши да се качи на някоя стълба и падне, ще го оставя да си лежи на земята. Ако ще и да му изтече кръвта и да умре. След като не може да излезе от ваната без чужда помощ, значи, ще прекара Коледа във ваната. Ясен ли съм? Иначе съм готов да изпълня всички твои желания. А след това, на Коледа, той, ти и аз ще седнем и ще си поговорим...

– ИНИД – гласът на Алфред беше смайващо силен, – НЯКОЙ ЗВЪНИ!

Инид въздъхна тежко и отиде до стълбището.

– Ал, Гари е!

– Ела ми помогни!

– Гари, иди да видиш какво иска.

Гари стоеше насред трапезарията със скръстени ръце.

– Не обясних ли ясно правилата?

Инид си припомняше някои неща за най-големия си син, които обичаше да забравя, когато него го нямаше. Изкачи се бавно по стълбището, като се опитваше да не обръща внимание на болката в бедрото си.

– Ал – рече тя, влизайки в банята, – не мога да ти помогна да излезеш от ваната, сам трябва да се оправиш.

Той седеше в четири пръста вода с протегнати треперещи ръце.

– Подай ми го.

– Кое да ти подам?

– Шампоана.

Тубичката „Снежна грива“ за бяла коса беше паднала на пода. Инид коленичи внимателно на постелката, като пазеше бедрото си, и тикна шампоана в ръката му. Той поглади тубичката нерешително, сякаш търсеше опорна точка или се мъчеше да си спомни как се отваря. Космите по краката му бяха опадали, ръцете му бяха покрити с петна, но раменете му все още бяха мускулести.

– Дявол да го вземе! – ухили се изведнъж Алфред на шампоана.

Наличната в началото топлина във водата беше изчезнала в декемврийския студ. В банята се усещаше аромат на сапун и по-лека миризма на старост. Инид беше коленичвала на същото това място хиляди пъти, за да насапуниса косата на децата и да изплакне главите им с топла вода, която носеше от кухнята с тенджера. Гледаше как мъжът ѝ върти шампоана в ръцете си.

– О, Ал, какво ще правим?

– Помогни ми.

– Добре, ще ти помогна.

На вратата се позвъни.

– Някой пак звъни.

– Гари – извика Инид, – виж кой е! – Изстиска шампоан в дланта си. – Трябва да започнеш да се къпеш под душа.

– Краката не ме държат.

– Хайде, намокри косата. – Потопи ръка в хладката вода, за да му подскаже какво да стори. Той плисна няколко шепи на главата си. Тя чуваше как Гари говори с някого, с някоя от гръмогласните ѝ приятелки от Сейнт Джуд, може би Естер Рут.

– Може да купим столче за под душа – предложи тя, насапунисвайки косата му. – Ще поставим тръба на стената, за да се държиш за нея, както ни посъветва доктор Хеджпет. Гари може да го направи още утре.

Гласът на Алфред вибрираше в черепа му и оттам по пръстите ѝ.

– Гари и Джоуна добре ли са пътували?

– Само Гари е – отвърна Инид. – Джоуна бил с висока, много висока температура и кошмарно повръщане. Горкото дете, нямало е как да пътува.

Алфред потрепери състрадателно.

– Наведи се да те изплакна.

Позата му изобщо не се промени, единственият признак, че се напряга да се наведе, беше подскачането на краката му.

– Трябва да правиш повече упражнения – въздъхна Инид. – Погледна ли изобщо онова листче, дето ти даде доктор Хеджпет?

Той поклати глава.

– Няма смисъл.

– Може Денис да ти покаже как да ги правиш. Сигурно ще ти е приятно с нея.

Протегна ръка назад към чашата за вода на мивката. Напълни я няколко пъти от кранчето над ваната и обля с гореща вода главата на мъжа си. Със затворени очи той приличаше на дете.

– Сега трябва сам да излезеш от ваната – заяви тя. – Не мога да ти помогна.